От автора: май 2012 г. Когато дойде беда... Тя променя обичайния начин на живот и представите за него, за ценностите на живота. Първоначално човек не може да повярва какво се е случило, но времето прави корекции в съзнанието и той се пита: "Защо се случи това, защо?" Възможно е да се появят чувства на вина и агресия. В мислите си той се връща отново и отново към ситуацията, предшестваща началото на събитието, и често се обвинява, че не се е държал по различен начин, което би могло да предотврати бедствието. Преглеждайки в ума си всички варианти за възможно поведение, дори и в този случай не го намира. Добре е, ако наблизо има хора, които ви подкрепят и ви помагат да го разберете. Но как да продължим да живеем с такава болка, когато мислите за починалите ви занимават през цялото време, когато сълзите текат като река, особено когато човек остане сам. Как да не плаче, когато той просто върви по улицата и е разсеян от бизнеса? Най-трудният период в преживяването на скръбта продължава до 6 месеца. Периодът, когато съзнанието е принудено да приеме реалността и поведението е принудено да се преструктурира. Има включване в различни области на живота, например изпълнение на отговорности на работа, в семейството, срещи с роднини и други хора, намиране на начини за решаване на проблеми, които починалият е решавал. Годишнината от трагедията, рожденият ден на починалия и други значими дати, свързани със загубата (първата Нова година без него, първата пролет...) се преживяват трудно. Мина още повече време и постепенно възниква необходимостта да се запълни празнотата. Човек има нужда от емоционални връзки с другите... Той може да даде любовта и топлината си... Той ще продължи да живее и с топлина ще си спомня за човека, който си е отишъл и с времето става все по-скъп за него. Ако по този начин протича реакцията на скръб при смъртта на значим любим човек, тогава този процес, макар и изключително труден, се счита за нормален. Реакциите се считат за патологични, ако: първо, са неадекватни на загубата, например няма скръб в случай на смърт на значим човек или е много интензивен в случай на смърт на непознат. Тези две реакции могат да бъдат взаимосвързани и първата да предхожда втората. Например, поради различни причини (обикновено поради психологически защити, които позволяват на човек да „издържи“ на травматична ситуация, без напълно да й позволи да изгрее напълно в съзнанието), той не беше в състояние да скърби за смъртта на любим човек, но даде воля на своето чувства, когато е загубил някой друг. Тази връзка не е съзнателна; второ, те не съответстват на времето, изминало от смъртта на близък човек и динамиката на скръбта. Ако човек е „замръзнал“ в мъка и, както се казва, „времето не лекува“ (всъщност не времето лекува, а самият процес на преживяване, който с времето, ако този процес продължи, постепенно се променя , връщане на човека към възможността да живее), тогава такава скръб е патологична. Какво означава процесът на преживяване? Шок. Първоначално човекът не може да повярва на случилото се и е в състояние на шок. Това продължава от първите секунди до около 9 дни (също постепенно се променя). Такава реакция (отричане), първо не позволяваща, а след това частично пускане в съзнанието, пълната тежест и реалност на ситуацията, ви позволява да „не се побъркате“. Това е много труден период, когато е необходимо да се изпълняват много задачи, свързани с документация, погребения, събуждания и ритуали, свързани с тях, но точно това ви позволява да „издържите“ през този период (т.е. да можете да завършите тези задачи). Голяма мъка. След шока и вцепенението идва етапът на търсене и етапът на остра скръб (когато човекът започва напълно да разбира загубата). Това продължава до около 40-50 дни. По това време човек почти постоянно мисли за починалия. Той изпитва набор от чувства, емоции, както съзнателни, така и не (често противоположни): вина, негодувание, агресия, страх, безпокойство, понякога дори чувство на облекчение. Периодично той „чува“ звука от отваряне на врата и автоматично, за част от секундата, го приписва на починалия, но се улавя, „вижда“ го в тълпата и веднага разбира, че е направил грешка. Тези реакции могат.