Всеки психолог в своята практика се е сблъсквал с проблемите на родителите, отглеждащи „труден” тийнейджър. „Той беше прекрасно дете, учи добре, помагаше, подкрепяше и сега... Не го разпознавам, страх ме е, но понякога се хващам, че си мисля, че просто го мразя!“ - горчиво признават родителите „Труден” тийнейджър е дете, което не може да бъде контролирано или повлияно от възрастните, не изслушва, не помага, а когато бъде помолено за помощ, е нахално, грубо или реагира крайно недоволно, т.к. ако сте го помолили за нещо изключително неприятно, искам да поговорим малко за тийнейджъри, защото... момичетата обикновено имат малко по-различен сценарий. По правило родителите на момчета търсят помощ. Често семейството им няма роден баща, а отношенията им с втория баща са обтегнати или конфликтни. Или има баща, но той не предизвиква уважение у детето, защото... злоупотребява с алкохол или изобщо не се интересува от живота на сина си. Майката е принудена да посвети по-голямата част от времето си на работа, за да осигури семейството. Времето минава, детето расте, променя се и започва да разбира нещо в живота. Сега той още по-ясно вижда, че възрастните не са толкова силни и умни, колкото си е мислил в детството, и говорят грешни неща, и живеят по различен начин, и изобщо не го разбират. За възрастните тийнейджърите стават нагли и непокорни деца. „Какви проблеми могат да имат на тяхната възраст, да учат добре и това е всичко! Ние правим всичко за тях, те имат какво да ядат и облекат, имат покрив над главата си, не живеят на улицата!“ - казват родителите. Но тийнейджърите имат проблеми и то какви ли още не. И ако не ги разрешите на тази възраст, тогава ще бъде изключително трудно да разрешите други в юношеството интимно и лично общуване. Именно на тази възраст те трябва да се научат да общуват не само на ниво дете-възрастен, но и на ниво възрастен-възрастен. Как можеш да направиш това, ако те третират като дете? Тийнейджърът вече не е дете, но все още не е възрастен. И не само възрастните, но и те самите не знаят как да общуват с него. Най-важната задача на човек е да намери своето място в обществото. Ако те могат да изразят себе си и да се реализират, да намерят ниша в обществото (в училище, в секции, кръгове), тогава те са удобни и има много по-малко проблеми с тях. И ако не, тогава се появява чувство на дискомфорт, чувство за провал, „губещ“, нараства агресията, тревожността и чувството за безполезност. Всичко се влошава, когато момичетата започнат да ги харесват, а кое момиче би харесало „загубеняка“? „Не можеш да кажеш на родителите си, има чувството, че те се интересуват само от уроците! И какви уроци има, когато има такава болка в душата ви, че вече не искате да живеете и не искате нищо. Музиката помага (хард рок или рап, които описват моето състояние), играчките на компютъра, това е добре, забравяш за всичко това неприятно, докато мама изключи компютъра” - това казват много тийнейджъри, когато описват състоянието си на психолог Всъщност, когато тийнейджърът дойде при психолог, той рядко се обръща към него сам, по собствена воля. По правило родителите идват в пълно отчаяние, без да знаят какво да правят с него. Когато остана сам с тийнейджъри, често наблюдавам у тях състояние на негативизъм (отказ да изпълнят изискванията или извършване на действия, противоположни на изискваните), при някои - явна агресия, при други - депресия. Те не искат да говорят и отговарят на всички въпроси: „Всичко е наред, не разбирам защо ме доведоха тук, добре съм, проблемът е на майка ми, не на мен.“ Тук е важно да не плашите тийнейджъра и да се опитате да установите поверителен диалог с него. С помощта на няколко упражнения и проективни техники успявам да изненадам и спечеля доверието му. Тийнейджърът идва сам на следващия урок и задава важни за него въпроси. За възрастни те биха изглеждали смешни, но за него те са много важни и най-важното е да им обясните всичко, да им покажете примери от живота, да ги научите да правят изводи сами. По външния вид!