От автора: Публикувано в сборника: Пространство на арт терапията: сб. Sci. Изкуство. / К. - 2011, Випуск 1(3), стр. 124-132 Във всички времена сънищата са били най-важната част от човешкия живот, винаги е имало тълкуватели, съновници и тълкувателни традиции. В най-простите племена мъдреците (старейшини, шамани, лечители) слушаха внимателно всички истории за сънища. Система за декодиране на текста на съня се предава от поколение на поколение и опитът на предшествениците направи възможно изграждането на много реална практика за оцеляване: стратегия за лечение на страдащия, тактика на война с врагове и време за засаждане . Особено внимание беше отделено на сънищата на лидерите: техните сънища, според легендата, можеха да разкажат за необходимите действия за цялата общност. За първобитния човек сънищата са били свещена част от човешкия живот и обществото, доказателство за проявата на висши сили. По това време е имало поверие, че душата на човек излиза насън и пътува из невидимите светове и там придобива мистични преживявания. На изток науката за сънищата е останала практически непроменена през последните хилядолетия. В Индия работата със сънищата е неразделна част от ведическата астрология. В Китай най-старият трактат на император Хуан Ди, „Съновникът на Жълтия император“, живял преди 4,5 хиляди години, все още е основа за тълкуване на сънищата. Тибетските традиции са също толкова дълги и задълбочени [5]. Развитието на западната цивилизация донякъде промени позицията на мечтите в живота на хората. Сънищата се смятали или за послание от боговете (в древен Египет), или за дяволска мания (вавилонците и асирийците вярвали, че лошите сънища са изпратени от демони и духове на мъртвите). В Египет се смяташе, че сънищата могат да лекуват болести, да помагат на човек да придобие сила и да открие нови способности в себе си. В култа към богинята Изида практиката на лечебни сънища в храма е била широко разпространена. Други народи са използвали подобни лечебни методи. Всички древни владетели държаха съветници със себе си, които трябваше да разкрият скрития смисъл на нощните видения. Истории, свързани със сънищата, могат да бъдат намерени във всички най-древни и свещени книги на човечеството (Епосът за Гилмаш, Библията, Талмуд, Тора, Коран). Широко цитирана поговорка от Тората е: „Животът ни е събуждане в сън“. Цитат от Талмуда също се превърна в учебник: „Сън, оставен без тълкуване, е като писмо, което не е прочетено“. В Свещения Коран сънят се споменава на девет места. В Библията сънищата също заемат значително място в общуването между човека и Бога. Съдбата на Йосиф, подобно на пътя на Христос, се ръководи в точки на бифуркация с помощта на сънища. В книгата „Йов“ се изяснява целта на сънищата: „Бог говори веднъж и, ако не забележат, друг път: в съня, в нощно видение, когато сънят пада върху хората, докато дремят на легло. Тогава Той отваря ухото на човека и запечатва Своето наставление, за да отклони човека от всяко начинание и да премахне гордостта от него, за да изведе душата му от бездната и живота му от удар с меч” (Йов 33:14). ). Древногръцките философи откриха ерата на рационалното изследване на сънищата. Артемидор (2 век сл. н. е.) в книгата за сънища „Oneirocriticism“ систематизира гръцки, египетски и източни тълкувания на символиката на сънищата. Платон вярва, че долните желания се изразяват в сънища (диалог „За любовта“). Аристотел в своите трактати „За съня“ и „За пророческите сънища“ твърди, че сънищата са резултат от специфична мозъчна дейност. Диоген вярва, че сънищата като цяло са безсмислени и нямат смисъл. Лукреций Кар в поемата си „За природата на нещата” твърди, че сънищата възпроизвеждат онези идеи, които са били изпитани от сънуващия, докато са будни, отразявайки ежедневната реалност по специален начин [2]. По време на Просвещението и преди 1900 г. сънищата са били разглеждани физиологична проява на телесност, която не заслужава научно внимание. З. Фройд в работата си „Тълкуването на сънищата” опровергава тази гледна точка. „Мечтанието е пълноценен психичен феномен. Това е изпълнението на желанието. Може да се включи в общата верига на разбираемотопсихични явления на будния живот. Тя е изградена с помощта на изключително сложна интелектуална дейност“, пише Фройд в своя труд [4, с. 150]. Фундаменталната работа на този учен преобърна целия свят на викторианската култура от онова време и беше наистина революционна за съзнанието на хиляди хора. Сънищата са получили надеждно място в западната култура и пространство за изследване от привържениците на психоанализата. Съвременната психотерапия е наследник на древната култура на практическа работа със сънищата, така че психотерапевтът се нуждае от широки познания в областта на културата, символиката и историята. Сега има редица психологически концепции, които организират практиката на обучение по сън (съвременна психоанализа, гещалт, онтопсихология и др.). За арт терапевтичната работа обаче най-приложима е концептуалната платформа, предложена от К. Г. Юнг. „Съновата дума не се ограничава до концептуални тълкувания, защото мечтаната дума не е концепция. Това е образ, произлязъл от въображението, а речниковото значение, денотацията на една дума е само част, нещо, което е добре известно”, смята пост-юнгианецът Д. Хилман [6, с.9]. По този начин изучаването на сънищата с помощта на мултимодално въплъщение на ментални образи в арт терапията допринася за обединяването на различни части от преживяването. Така всъщност се заражда практиката на терапевтична работа със сънищата в съвременния свят. Следващата стъпка в тази посока беше работата на K.G. Юнг [8] и неговите последователи, които направиха възможно анализирането на дълбоките слоеве на съня, свързани с вечните сюжети на сънищата. И така, кои са най-важните бележки, които трябва да използвате, когато клиент съобщава за сън? Моделът на психиката на К. Г. Юнг [2, стр. 78] (идентифициране на нивата на несъзнаваното) позволява на терапевта да види съня като многопластов текст, всички елементи на който придобиват различно звучене в различни равнини. Благодарение на такава широка визия, терапевтът може да накара клиента да разшири канала на осъзнаване на реалността и да интегрира нови значения в образа на Аза. Сънят е преди всичко диагностичен материал. Както е известно, човек възприема реалността (вътрешна и външна) по малко ограничен начин, „не забелязвайки“ някои процеси и явления. Поради това изкривяване (неговата величина) той не може да реагира адекватно на житейската си ситуация, което поражда психически стрес (по-малък или по-голям). Една мечта, като огледало, безстрастно отразява всички елементи на реалността. „Тук се натъкваме на важен факт при използването на анализа на сънищата: сънят изобразява вътрешна ситуация, чиято реалност съзнанието изобщо не признава или признава неохотно. ...Тоест виждам диагностично полезен факт в съня”, пише по този повод К. Г. Юнг [7]. Представянето на сън е един от ключовите моменти в работата в терапията. Както показват последните проучвания, обменът на информация между хората се състои само от 15-20% от думи, погледи и жестове. Останалият информационен поток взаимодейства на ниво несъзнавано и може да бъде както лечебен, така и агресивен. Последователите на велики Учители често посочват промяна в психическото състояние в областта на директния контакт с последния. Всичко това още веднъж показва необходимостта от постоянна и задълбочена работа на психотерапевта върху собствените проблеми, което гарантира на клиента необходимото ниво на безопасност от „филма в главата на терапевта“. Естествено, не говорим за превръщането на терапевта в робот без емоции. Задачата на терапевта е да работи чрез интензивни афекти в живота на човек, които могат да „изключат“ съзнанието, докато е в активен емпатичен процес. К. Г. Юнг [7] коментира тази позиция: „Тъй като сънищата предоставят информация за скрития вътрешен живот и разкриват компоненти на личността, които през деня означават само невротични симптоми, пациентът може да бъде лекуван не само съзнателно, но и несъзнателно.“ Наличието на диалог на ниво несъзнавано се проявява чрез появата в сънищатаклиентската фигура на терапевта: „Най-актуалните желания и конфликти от миналото в крайна сметка се фокусират върху личността на терапевта“ (Rout S. [3]). Важна е и съзнателната нагласа на терапевта в психотерапията и неговите херменевтични умения. „Опасността от едностранчивото разбиране е именно в това, че лекарят прави преценка за значението на съня въз основа на предварително изградено мнение, което съответства на теория или дори е по същество вярно. Но това няма да предизвика доброволното съгласие на пациента и следователно е практически неправилно; Освен това е неправилно, защото предвижда и по този начин парализира развитието на пациента. Истината не може да бъде внушена на пациента, докато се обръщаме само към главата му, той сам трябва да стигне до тази истина – тогава ще стигнем до сърцето, което засяга по-дълбоко и има по-силен ефект”, предупреждава К. Г. Юнг [7]. Ученият предлага да забравите всички теории и концепции и да провеждате търсещи дейности: слушане, чудене, търсене, намиране. Основата на работата със съня е доверието в мъдростта на психиката като цяло, което предполага лоялно отношение към възможностите на клиента за интегриране на нови значения. Необходимо е също така да се вземе предвид, че сънят винаги е компенсация. „При практическо тълкуване винаги можем полезно да зададем въпроса: какво съзнателно отношение се компенсира от този сън?“ – обръща внимание К. Г. Юнг [7]. Всъщност говорим за това как сънят регулира психическата хомеостаза на индивида. Ако съзнателното отношение съдържа някои елементи на преувеличение или подценяване (връзки, значение, важност, напрежение), тогава сънят компенсира тази характеристика с обратната тенденция. Психотерапевтът също трябва да разбере съзнателните нагласи на клиента, контекста на тяхното формиране: „Както за тълкуване на сън е необходимо точно познаване на съответната нагласа на съзнанието, така и във връзка със символиката на съня е важно да вземе предвид философските, религиозните и моралните убеждения. На практика е по-полезно символиката на сънищата да се разглежда не семиотично, т.е. като знак или симптом с постоянен характер, но като истински символ, т.е. изразяване на съдържание, което все още не е разпознато от съзнанието и концептуално формулирано, корелиращо с определена нагласа на съзнанието“, пише К. Г. Юнг [7]. Освен това самият сън е многоизмерен феномен, в който има безкраен брой значения и значения както за самия мечтател, така и за други хора. Всеки нов контакт с него, като с произведение на изкуството, разкрива други страни и качества, скрити преди за нас. Следователно един и същи сън може да се появи в психотерапевтичната работа много пъти. И клиентът, и терапевтът могат да инициират връщане към него. К. Г. Юнг, който майсторски работи със сънищата, възкликва: „Природата на сънищата сама по себе си е ясна, те точно отговарят на истинското състояние на нещата. Гледайки такива сънища на следващия етап от лечението или дори години по-късно, често се хващате за главата: как може да сте толкова слепи? [7]. Ако терапевтът е ефективен в психотерапевтичния процес, тогава животът на клиента, неговото благополучие и неговите мечти се променят: „Много хора приемат терапевтичния прогрес по-сериозно, когато видят промени в сънищата си“ (Rout S. [3]). Психотерапевтичната работа със сънищата трябва да прерасне от нивото на думите в практиката на всекидневния живот на клиента. „Идеите и образите от нашите сънища трябва да се преместят в нашите емоции, в нашата мускулна тъкан, в клетките на нашето тяло. А това изисква физическо действие. Всеки физически акт се записва на най-дълбокото ниво на душата”, пише Р. Джонсън [1, p. 102]. В арт терапията този постулат може да се реализира чрез избор на всяка форма за въплъщение на мечтата (рисуване, пеене, моделиране, игра и др.). На този етап от терапията често има нужда от индивидуален ритуал, символичен акт, който свързва различни части от опита в живата тъкан на живота. Следващата стъпка в работата със сънищата е да се изясни точно какви промени клиентът е готов да направи в реалния си живот във връзка с новите значения, разкрити в съня. Литература: Джонсън Р. Мечти и фантазии. Анализ и използване / Робърт