От автора: Продължавайки поредицата от публикации на професионалисти, характеризиращи взаимодействието между клиент и психолог в психологическата работа, предлагам статия от A.A. Бадхен. (Майсторство на психологическото консултиране. / Под редакцията на А. А. Бадхен, А. М. Родина. - Санкт Петербург: Реч, 2007. - 240 стр. С. 72-76) Сигурен съм, че всеки клиент, разбирайки преобладаващия стил на консултанта, може изберете подходящия и по този начин оптимизирайте психологическата си работа и взаимодействие с консултант По дефиниция има толкова индивидуални стилове, колкото и консултанти, и затова няма смисъл да се опитвате да ги описвате. Въпреки това, има някои тенденции в стиловете, които могат да повлияят на динамиката на промяната в процеса на консултиране и, следователно, на ефективността на консултанта. Какво се изисква от мен като консултант, за да бъда най-ефективен в даден момент? Какво очаквам от своите действия? , а всеки знае колко е трудно да се намери отговорът на тях. От една страна, тези въпроси още веднъж подчертават, че в нашата работа ние самите сме собствените си инструменти. От друга страна, те посочват връзката между професионалните ни действия и интроспекцията. И накрая, от трета страна, те демонстрират връзката между това как се самонаблюдаваме („от какво място“ се наблюдаваме) и как виждаме целта на консултирането. Нека се спрем на последното – идеята на консултанта за целта По принцип могат да се разграничат два вида решаване на въпроса за целта на консултирането: в единия случай целта е разрешаване на конкретен проблем или ситуация, в която се намира клиентът; в друг случай „решаването на проблема“ остава на заден план пред необходимостта клиентът да разбере сложността на житейската ситуация и разнообразието от налични избори и алтернативи. Относително казано, за да се опрости, първият подход може да се нарече ориентиран към целта, а вторият - ориентиран към клиента Въз основа на съществуващи изследвания Е. Невис (1990) отбелязва, че в зависимост от това как консултантът подхожда към избора на целта на своята. могат да се разграничат два основни стила: провокационен и пробуждащ. Провокативният стил се основава на убежденията на консултанта, че промените в клиента настъпват в резултат на външни влияния и че работата с клиента може да бъде ефективна само ако консултантът принуди. или принуждава нещо да се случи. Действията на консултанта тук се оприличават на тласъци или дори удари, чиято задача е да проникнат в съзнанието на клиента и да го накарат да реагира, което води до преструктуриране и адаптиране . Да се ​​пробуди означава да се промени отношението към случващото се в този случай е да се събуди съзнанието на клиента да овладее нови умения, за да бъде по-ефективен в конкретна ситуация и в живота като цяло. Консултантът има провокативен стил, който принуждава клиента да се промени поведението на консултанта в зависимост от избрания от него стил: Таблица, цитирана от: Nevis E. Evocative and Provocative Modes of Influence in the Implementation of Change //The Gestalt Journal, Vol. VI. № 2. 1983. С. 7. Преди да се направят каквито и да било заключения е важно да се подчертае, че няма паралел между тези стилове и ефективността на оказваната помощ. Важно е да запомните, че при консултирането, както и при терапията, намерението не гарантира резултати. Има много високоефективни консултанти, които попадат в един или друг от горните стилове. Важното е колко сме добри.