Това, което ни прави жертви, е желанието да получим от човек това, което той не може да ни даде, но ние искаме да получим, защото наистина, наистина имаме нужда от това. Това страстно желание се превръща в център и смисъл на живота и ни подлудява. Не можем да се откажем от надеждата да получим и решихме да получим от този човек. Така се вкарваме в капан, откъдето няма изход, и затваряме възможността за получаване. Има много други начини да го получите, но ние се фиксираме върху единствения невъзможен начин. Ставаме зависими от човек, защото не сме в състояние да му откажем. да го получим така, както искаме да го получим. Това е нашата задънена улица. Начинът, по който искаме да го получим, ни подлудява и не виждаме нищо друго. Ние се фиксираме и се въртим в кръг от нашия личен ад. Например, аз съм жена и искам съпругът ми да ме уважава. Способен ли е да уважава жена? Това черта на характера ли е? Обикновено искаме уважение от някой, който не уважава. Той не те уважава и това е факт. Може би е възпитан по този начин или е преживял травма - няма значение. Важно е, че по някаква причина този човек не уважава жените, а аз искам той да уважава мен. Доказвам, че съм добра жена, жертвам се и ми се струва, че почти постигнах целта си. Но не. Отново не получавам уважение. Опитвам се да въздействам още повече на човека по различни начини и известно време той проявява уважение, а после пак не получавам уважение. Удрям се в затворени врати или по-скоро в стена, където няма врати, предполагайки във въображението си, че там има врати. Въртя се в кръг в моя личен ад. Отново и отново правя неща, които не работят. Не мога да изляза оттам. Надявам се, че съм на път да постигна целта си. Това, което искате, но не можете да получите от даден човек, е морковът, който ви държи в нещастие и нещастие, в неудовлетворяващи, нараняващи връзки. Вместо да изоставим това желание като неизпълнено по начина, по който искаме да го изпълним, ние влагаме все повече и повече усилия в него. Колкото повече усилия полагаме, толкова по-трудно е да се откажем от него. Ставаме обсебени от нашата идея. То се превръща в смисъл на живота. Всичко е изградено около тази идея. Сега да изоставиш тази идея означава да унищожиш целия си живот, да загубиш смисъла на съществуването. Толкова е страшно, че дори не искам да си го помислям. Така ние отказваме да признаем истината: ние сами сме създали своя ад и този ад е най-важното нещо, което имаме. Например, един мъж иска любовта на жена, която не го обича. Става параноичен. Той не иска да види истината. Той тълкува действията й като проява на интерес към него и вече е направил много за любимата си, отказвайки се от всичко. Той й даде всичко напълно, включително сърцето си. Той смята, че заслужава любов. Когато разбере истината, той ще поиска да убие любимата си. Ако противоположната страна е в криза и се нуждае от подкрепа, тогава тя може благосклонно да приеме грижи и внимание. И попада в капан, защото няма любов. Отсрещната страна ще изисква любов, но я няма. Ако човек започне да изобразява нещо, което не съществува, той попада в своя личен ад. Как мога да напусна връзка, в която съм жертвата? Това означава ли, че съм пропилял живота си? Това означава ли, че това, с което се гордеех, трябва да се смята за грешка? Това означава ли, че това, за което се борих, е празно? Излиза, че целият ми живот е една голяма грешка? Празно място ли съм? Не. Това означава, че е време да промените хода на живота си. Това означава, че ресурсите и причините да издържим по-нататък са свършили. Това означава, че е време да се погрижите за себе си. Разбери какво искам за себе си. Той не е длъжен да изпълнява вашите желания. Спри да очакваш от него. Когато спреш да чакаш, ще бъдеш свободен. Няма да има „морков“, който да ви въвлича в пристрастяване. Ще има време и енергия за собствения ви живот. Ще има сила, която ще ви помогне да постигнете всичките си мечти.