В последната статия по тази тема (можете да я прочетете тук) обещах да говоря за супервизията. Тази дума е много позната на всички психолози, които съветват хората. Но за ушите на клиентите звучи неразбираемо. Що за звяр е супервизията? Здравна снимка, създадена от freepik - www.freepik.com Правилата за нейното прилагане се различават в различните области и школи на психологията. Но винаги има едно общо нещо: по време на супервизията психологът говори за опита си от работа с клиент, за неговите емоции, трудности, въпроси и съмнения. В процеса на супервизия той получава мнението на колегите си за работата си. Случва се в този процес психотерапевтът да разбере, че има някакъв проблем, който трябва да бъде отработен в личната терапия. По време на супервизията трябва да се спазва конфиденциалност. Никой от групата или самият супервизор няма право да разкрива информация за клиента на психолога и за самия психолог. Не се поставя на обсъждане лична информация за клиента, която да подсказва кой е той. Психологът може да предостави обща информация (пол, възраст, приблизителен вид дейност на клиента), която ще помогне да се обсъди проблемът на самия психолог. Какви проблеми може да доведе до супервизията? Например, специалист може да се обърне към супервайзор с въпрос как да структурира по-нататък работата с клиент, да провери кои дългосрочни цели с този клиент са подходящи и кои не трябва да се преследват. Много е важно да се обсъдят по време на супервизията много силните емоции на самия психолог, които възникват в консултацията. Например психологът толкова съжалява за клиент, че самият той престава да вижда изход от ситуацията. По време на процеса на супервизия психотерапевтът може да се убеди, че е прав („Правя всичко правилно, трябва да продължа да работя с клиента по същия начин“), или може да получи критика. Подкрепата от колеги помага на психолозите да се поддържат по същество, това е превенция на емоционалното прегаряне. А критиката ви позволява да израствате професионално. Психотерапевтите се нуждаят от постоянно обучение, за да не се закостеняват и да помагат на хората възможно най-ефективно. Може да не вижда някои от грешките си и да ги прави от време на време. Надзорът може да бъде: личен, индивидуален. Когато се провежда среща между психолог и неговата супервизорска група. Когато присъстват други психолози и водещият. У нас на държавно ниво има много слаба регулация на дейността на психолозите-консултанти и психотерапевтите (тези без медицинско образование). В страните, където психотерапията е по-развита, дейностите на специалистите са лицензирани, за да получите такъв лиценз там, трябва да предоставите документи за образование, потвърждение за определен брой собствени психотерапии и, разбира се, постоянно присъствие на супервайзор. . Всички тези моменти у нас по-често остават на съвестта на самия психолог. Както виждате: посещението на психолог при друг психолог не само не е страшно, но е задължително за неговия професионализъм..