ТРЕВОГАТА е най-често срещаното чувство в нашето ежедневие. Винаги става дума за чувствата ни – безпокойство, високо кръвно, учестен пулс, треперене и т.н. Има няколко вида тревожност: GAD (генерализирано тревожно разстройство) е, когато живеете с чувството „Ами ако никой не ме обича“ „Ами ако ме напусне“, тогава всичко това се случва и след това мисълта „Ами ако винаги ще бъди сам” изобщо, винаги нащрек да не се случи нещо. Тревожността е фокусирана на психично ниво, представлява натрапчиви мисли за опасности (обсесивно-компулсивно разстройство), които водят до действия. Например: знаете със сигурност, че сте изключили осветлението, но ще се върнете няколко пъти през деня, ще проверите дали нищо не се е случило, дали всичко е изключено и ще се тревожите за това. Паник атаките са внезапни пристъпи на безпокойство, които веднага се появяват в тялото – сърце, затруднено дишане, световъртеж и мисли, че нещо нереално предстои да се случи. Появява се безпомощност, че това ще се случи (катастрофа) и вие няма да помогнете, тъй като нямате сили. С течение на времето, с повтарящи се атаки, всичко може да се превърне в разстройство и вие сами ще изчакате тези ситуации. (Насочете вашето възприятие) Хипохондрията е, когато не разбирате какво се случва в тялото ви и веднага си мислите, че това може да доведе до заболяване, поради което посещавате лекари по-често. По принцип, ако нещо ви заболи, веднага означава рак, ХИВ и т.н. Агорафобия - седене вкъщи и страх от излизане. Вие изграждате живота си така, че да знаете маршрута и да вървите по утъпкания път и не дай си Боже да се отклоните от пътя и да се изгубите. Социалната фобия е страх от критика, съдене и отхвърляне. И започвате да избягвате хора, да отговаряте на съобщения, да се страхувате да се приближите до някого, страх от срещи и т.н. Но не забравяйте, че всички хора имат чувство на страх и безпокойство и това е нормално, но същността на тревожните хора се крие в това как се отнасят към тревожността и какво значение придават на нея: 1) Техники на приемане - приемете своето ниво на безпокойство, а не в конфликт с него. Разберете какво причинява тревожност. Познанието за вашето безпокойство е необходимо, толкова по-малко безпокойство се запитайте: „На какво се опитва да ме научи това чувство?“ 2) Нашето емоционално състояние е тясно свързано с тялото. Ако сме напрегнати, мускулите ни също са напрегнати. И не винаги е възможно да се определи кои мускули са напрегнати, така че трябва да „ходите“ по цялото тяло. Какво трябва да направите? Трябва да напрегнете определени мускулни групи една по една за 5-8 секунди, след това да се отпуснете за 15-20 секунди и да поемете 2 дълбоки вдишвания. Повтаряме тази верига 2-3 пъти за всяка мускулна група ВАЖНО: когато една мускулна група е напрегната, останалата част от тялото трябва да е в отпуснато състояние. И е важно да следите дишането си, да не го задържате, а да дишате в обичайния си режим 3) Метод на превключване. Например, превключете - вземете си студен душ, започнете да дишате дълбоко, говорете с някого, направете пролетно почистване... Смисълът на тези действия е да накарате други области на мозъка да работят, за да се разсейват и да са по-малко тревожни. 4) Разиграйте най-лошия сценарий. „Какво ще стане, ако...“ 1) Често ли се сбъдват вашите негативни прогнози? Възможно ли е негативното прогнозиране да е вашият лош навик? 2) Опишете най-лошия сценарий или фантазия, от която се страхувате. в) Избройте всички негативни събития, които трябва да се случат, за да се превърне страхът ви в реалност. Каква е вероятността това да се случи г) Избройте всички събития, които биха могли да предотвратят настъпването на такива негативни последици. Каква е вероятността това да се случи? д) В продължение на 20 минути всеки ден повтаряйте описанието на най-лошия сценарий и си представяйте изображения, свързани с него. Как се чувствате по време на процеса? 3) Напишете подробно