Хората постоянно се оказват в едни и същи ситуации. Например, ако човек отново бъде уволнен със скандал от следващото си работно място, където преди това е бил тормозен, не е приет в екипа и е полаган извънреден труд. Трудно намира нов – за да влезе в същата роля. Или ако всички мъже, които ухажват дадено момиче, са като братя близнаци (ако не по външен вид, то по навици), дори не е ясно къде ги намира тя такива. Или ако един млад мъж е постоянно, редовно приятел-зониран от красиви момичета; и неприятните също са френдзони. Или ето още нещо: известно е, че дъщерите на алкохолиците се стремят да си намерят съпрузи, които също са алкохолици (и ако все още не пият, те успешно ги възстановяват в пълноценна алкохолна зависимост). или непрекъснато се женят сякаш за един и същи мъж (с различни имена и адреси) или непрекъснато си намират една и съща работа, само че в различни индустрии. И те изпитват същите трудности, попадат на една и съща поговорка: „Ако третият съпруг удари лицето, значи проблемът не е в съпруга, а в лицето.“ Езотериците биха казали в такава ситуация „Ето една необработена ситуация и животът ви я дава, за да можете най-накрая да я разрешите и да направите правилните изводи.“ Но може да се обясни без мистика: ние четем поведението на другите хора и влизаме в познати, познати отношения с тях. Въпросът е, че си подаваме сигнали. Несъзнателни, невербални, подсъзнателни (т.е. толкова слаби, че не се извеждат на съзнателно ниво и ние не осъзнаваме или мислим за тях). Но въпреки това повечето от тези сигнали определят нашето поведение. Нашата психика ясно разчита такива фини сигнали като маяк: „Аз принадлежа! В крайна сметка дъщерята на алкохолик познава баща си много добре (и често го обича). Да, не е лесно да се живее с него, но тя е изучила добре този живот, познава го отвътре и отвън и е добре запозната с него. Ако не друго, тя може да се справи с алкохолик - добре, майка й се справи с това и я отгледа. Следователно поведението на млад мъж, който се оживява при вида на алкохол, е разбираемо и познато за нея. И всичко познато не е толкова страшно. (Между другото, всички филми на ужасите са базирани на този принцип; оказва се, че само две неща ни плашат: неизвестното и неочакваното. Познатата и очаквана опасност вече не е толкова страшна). Следователно е по-лесно да се справим с разбираемото и отдавна изучавано зло, дори изобщо не е страшно. Е, татко пиеше, но беше добър човек, обичаше дъщеря си... Общо взето, Робин Скинър в книгата си „Семейство и как да оцелееш в него“ дава пример за упражнение, което неизменно работеше в група. обучения. Членовете на групата, които все още не се познават, бяха помолени внимателно да огледат хората около тях и да изберат измежду тях някой, който би се вписал добре в собственото им семейство (в което са израснали). Например, той би приличал на някой от роднините си или, напротив: изглежда, че такъв човек силно липсва в родителското им семейство... На участниците в упражнението не беше позволено да говорят едновременно - те просто мълчаливо се избраха един друг. След това всяка двойка (все още мълчалива) беше помолена да избере друга двойка, според същите критерии: тези хора изглеждаха много подобни на семейството и приятелите или те бяха тези, които винаги липсваха в собственото им семейство. И едва след това на участниците в „четворките“ беше позволено да говорят. Те започнаха да обсъждат семействата си и защо са избрали един друг, и ето! Оказа се, че семействата им много си приличат по някакъв критерий. Например, всички бащи напуснаха семейството, докато детето беше още много малко. Или всеки е имал болен роднина, върху когото са отишли ​​всички усилия на родителите и почти нищо не е останало за децата. Или – това са били военни семейства. Или – семейства, в които беше много важно да „пазим лицето си“ и при никакви обстоятелства да не показваме на света, че нещо не е наред. Или имаше „ужасна тайна“ в семейството, или връзката се доближаваше до кръвосмешение, или... Е, тоест нещо общо беше доста.