"Обичам да чакам тук, в пустошта! Хората са по-прости, по-естествени и живеят истински живот, без фалш..." - думите на моя спътник, чието име аз и преди да имам време да попитам, удариха гвоздея на главата. Просто си помислих как тялото ни казва „Благодаря“ или сигнализира за нарушение на вътрешния баланс и натрупани неизразени емоции чрез телесни неразположения. Със сигурност на всеки е позната картината, когато едно дете (независимо дали е момче или момиче), опитващо се да го успокои, го засрамват почти публично: „Не хленчи, ти си момче!“ или „Дръж се като голямо“. момиче!“, тоест, превеждайки това на детски език, подсъзнателно ще се запомни като не ме срамувай, срамувам се, че показваш емоции, не чувствай! И всяка компилация от това, например: да се срамуваш и да проявяваш емоции е недопустимо и унизително! Тоест, като е естествено, показвайки емоциите си, детето си спомня, че родителите или възпитателите - значими възрастни - не го харесват, следователно такова поведение се осъжда и че нещо не е наред с него (нея). За да бъдеш приет (приет), обичан, трябва да умееш да криеш емоциите и чувствата си. И докато расте, научената преди това реакция се затвърждава. Всъщност един малък човек трябва да се откаже от част от себе си, за да постигне въображаемо благополучие в света около себе си. И сега пред мен стои жена, която с мъка все още се опитва да сдържи сълзите си, защото в детството е забранено да плаче или да изразява емоциите и чувствата си. Освен проявата на силна радост от училищните успехи или най-малкото неудовлетворение, те са били строго потискани от родителите си. И само през лятото при баба си тя можеше да свали тази броня и да се почувства като живо, щастливо момиче! Само през лятото тя можеше да бъде и мъжкар, и флиртаджия, можеше да бъде различна, можеше да бъде всяка! Всеки я обичаше само заради самото й съществуване! Когато работя с клиенти, често ги връщам в онези ситуации от детството, в онези обстоятелства, когато си спомнят себе си най-щастливи и най-отворени към света. Ето една версия на това упражнение за тези, които искат да го направят сами. Помислете за три пъти или пъти в живота си, когато сте били честни с другите или искрено щастливи от нещо или сте изпитвали чувство на дълбока емоционална близост с възрастен/значима фигура от вашето детство. Спомнете си кога сте приемали себе си и света такъв, какъвто е, без наивни очаквания, но с изобилие от възможности, когато сте можели да кажете това, което мислите и чувствате на хората такива, каквито са. Изживейте отново това невероятно чувство на безстрашие без никакви чувства на вина, неудобство, срам. Какво би било, ако можете да живеете в такова чувство? За добро или лошо, детството свърши. Сега ти и само ти си авторът на живота си! Можете да си позволите да плачете, ако почувствате, че текат сълзи. Можете да се смеете, докато гледате комедия или представление на комик. Можете открито да изразите недоволството си там, където границите ви са били грубо нарушени и търпението ви се е изчерпало! Сега можете да си позволите да бъдете Всеки! Ако чувствате, че все още живеете живота си в зависимост от това какво казват родителите ви, сега можете да се научите да определяте своя собствен курс! И няма значение дали живеете в пустош или голям метрополис, тялото ви ще ви каже „Благодаря“ за вашата естественост и откритост, за това, че неизживените емоции не се забиват в скоби и спазми в тялото. Ако чувствате, че имате емоции и чувства, които не знаете как да изразите, ако искате да спрете да се чувствате неловко, ако искате да подобрите личния си живот, тогава най-важното е да започнете да се движите в тази посока, ако искате за да подобрите качеството на живота си, можете да се запишете за консултация с мен тук на уебсайта или в някой от месинджърите. +7 (926) 981 16 55 Вашата Светлана Завялова