Всяка промяна изисква да оставите нещо след себе си. И ако това нещо е било важно и значимо, тогава ще бъде много трудно да го напуснете. Етап 1 от движението към промяна е осъзнаването на чувствата, които тласкат към тях. Чувствата пораждат мисли, а те от своя страна влияят на поведението. По принцип това е чувство на неудовлетвореност, но може да има и други, в зависимост от контекста - Етап 2 - вземане на решение. Ако трябва да оставите нещо неособено важно, тогава решението е сравнително лесно. Но ако нещо, което е ценно, ако за него се изразходват много ресурси (време, внимание, пари и т.н.), тогава... вътре се заражда съпротива. Това е като проверка на въшки. На това място възниква много мислене, пазарене със себе си и със света, желание да ядем риба и да се откажем от костите, но промяната е просто промяна, че трябва да се откажеш от нещо познато, за да получиш нещо И тогава, когато вече разберете, че не можете да се измъкнете, мислите какво сте готови да загубите и как ще живеете без това, започва етап 3 Какво е било, заемало е определено място във вас и кога ти го отдаваш, на това място се образува празнота или дори рана, която боли, а новото още не е пуснало корени, още не е разцъфнало, има нужда от време, за да се вкорени в теб това беше там дори преди решението да бъде взето. В душата ви може да се прокрадват съмнения относно правилността на решението. Нормално е да изпитвате тъга или дори скръб за това, от което е трябвало да се откажете или да си отидете... Подкрепата е особено важна през този период. Човек става свръхчувствителен и дори, може би, капризен Струва си да насочите мислите си към самообслужване и да не очаквате резултати от себе си. Правете почти нищо. С други думи, издържайте на това безпокойство като символ на прехода към нов етап и натрупвайте сили за нови действия, в такива моменти е важно да имате под ръка своя списък с действия против тревожност, например, пиша, това помага изразявам чувства и систематизирам мисли. Така че чувствам, че по някакъв начин се контролирам и разбирам, търся комуникация с подкрепящи хора, в които имам доверие. Задълбочавам се в обучението си, така че чувствам, че времето минава изгодно и ми е приятно. Поставям си лесни мини цели, слушам какво ми казва тялото ви. Какви начини имате за преодоляване на естествената тревожност? Нека обогатим списъците си.