От автора: Искаме ли да бъдем разбрани? Да, да и пак да!!:) Как да говорим така, че събеседникът да ни чуе и разбере Балахонская Г.В. Аудио версия на статията тук https://www.b17.ru/media/50466/ Със сигурност мнозина са запознати с ироничното израз "те казаха" като сляп с глух." Това означава, че събеседниците не само не се разбират, но сякаш дори не се чуват. В същото време и двамата събеседници изглежда говорят руски.) Каква може да е причината за това? Веднага ще кажа, че може да има повече от една причина (и съм писал за това повече от веднъж - например в статията „Какво означава да „говорите на един и същи език“ https://www. b17.ru/article/83768/), но сега бих искал да разгледам този аспект. Това, че всички хора са различни, мисля, че са различни по много различни критерии (в допълнение към всички наши различия и различия) може да има и различни канали за възприемане на себе си и на света за това главно визуално (т.е. с помощта на визуални образи, картини), слухово (чрез звуци) и кинестетично - чрез усещания (мириси, вкусове, докосване) Разбира се, разделянето е доста условно откъснатото възприятие - когато човек се държи почти като робот, който няма чувства, всичко може да се случи) Тази тема, както обикновено, е обемна, не може да се опише с няколко думи.) Така че тук ще очертая само накратко то. И ако трябва, ще продължа. Е, каквото стане.) Ще го пробвам така. Използване на примери. Да си представим, че човек с предимно визуална ориентация ще опише, например, следното: „Слънцето грееше ярко. Зеленината на дърветата радваше окото .. Дворът беше осеян с розови, оранжеви, жълти цветя, на които се възхищаваха всички, които влизаха и гледаха тази красота. И това се вижда. Човек с преобладаващо слухово възприятие може да разкаже за същото време, например, по следния начин: „Сутринта беше тихо, а птичките цвърчаха по двора И сякаш някой ми прошепна в ухото: „Колко хубаво звучи тази лятна камбана!“ „Тоест, тук основният източник на информация за околната среда са звуците. Можете да ги чуете. А сега как може човек с предимно сетивни възприятия да говори за хубаво време: „Денят беше умерено топъл, но малко задушен, та дори ми се искаше да вали освежаващ дъжд, за да мирише вкусно на мокри листа и аромати на лятото. И така, че да можете да плискате босите си крака през локвите, усещайки приятната прохлада на кожата си. хубаво лятно време, но каква е разликата на думи! Всички думи са руски, но в същото време - ще се изненадате - събеседниците често не могат да се разберат и да се споразумеят. Защото думите, които възприемаме и чуваме, са тези, с които е „записан” нашият вътрешен свят. И които използваме, за да опишем нашата реалност. Но ние не чуваме и не възприемаме непознати. Имаме филтър за това, което е извънземно. И твоето е родно и познато. В крайна сметка всеки от нас има поне малко от собствената си реалност. Защото няма двама еднакви хора и съответно опитът на всеки човек е поне малко по-различен от опита на другия. Също така е добре, ако е малко, но на практика се случва, че е много силен. думите, които използваме съвпадат ние използваме думи, използвани от друг, толкова повече пресечни точки имаме в нашия опит. И, разбира се, най-лесният начин е визуалният ученик да намери общ език с визуалния ученик, кинестетичният ученик с кинестетичният ученик и слуховият ученик с слуховият ученик. И в същото време ние винаги помним това няма пълни съвпадения! И ако има много съвпадения, тогава можете да кажете, че имате късмет:)