Имало едно време Марина. Не точно млад, но не и съвсем стар. Тя не е хващаща окото красавица, но не можете да я наречете и грозна. Не точно дебел, но изобщо не слаб. Обикновено, а след това кранът за вода на Марин се счупи. Изтича, т.е. Водата капе от чешмата и не можете да я спрете. Марина затяга клапите, слага парцали, но това не помага, разбира се, Марина излиза онлайн. Търси „форум за водопроводчици“, „помощ за водопроводчици“ и „как да поправя кран“. Влиза и пише: така, бе, граждани, кранът тече. И той започва да чете какво ще отговорят. И те отговарят много момичета като Марина, момичета с течащи кранове. “Sunny”, “Ordinary Me”, “Elena777” отговориха, а други последваха примера им. Така те пишат директно: какъв страхотен човек си, Марина! Кранът ти тече, а ти пишеш за това толкова просто и смело, че не бих могъл! Бъдете търпеливи, казват те. Ти си силен, можеш да се справиш! Тепърва ще има светли дни и години в живота ти, когато кранът няма да тече, когато няма да чуваш биенето на капки по мивката... „Слънчево” писа още, че Марина не е виновна за нищо, че тези крановете вече са глупости, а всички, които го правят, общо взето са задници, в което се е убедила многократно от собствен опит. Така че нека Марина не се чувства виновна. Марина чете всичко това и изглежда приятно и искам да слушам още и още, но как да поправя крана, все още не е ясно... „Елена777“ даде много ценни съвети. И как да поставите парцала равномерно, и как да затегнете вентила, и как да увиете крана с електрическа лента и когато трябва да си измиете ръцете, да го развиете. Марина се отнесе с уважение към нея: веднага се вижда, че дамата е опитна, мъдра и иска да помогне... Вярно, беше малко напрегната от факта, че „Елена777“ в следващата тема сама създаде три теми „Какво да правя направете, ако кладенецът е далеч”, от четене, което стана ясно на Марина, че самата Елена изобщо няма кран, но живее в частна къща и носи вода от кладенец с кобилица... Имаше , както винаги, няколко ядосани: защо, казват, сте глупави? Няма такова нещо като ВиК, всички водопроводчици са шарлатани, а как се оправя кран е псевдонаука. Трябва да се цапаш по-малко, казват, и няма да имаш нужда от кран... Тогава се появиха водопроводчиците, отначало Марина много хареса онези, които писаха, че я ценят, разбират и й съчувстват. Като цяло много малко хора в живота й са й казвали това: майка й беше строга, баща й го нямаше... И тогава бам! - оказва се, че е хубаво просто да чуеш, че някой има нужда от теб и твоя кран в този живот... Един водопроводчик всъщност остави много текст. Ти, казва Марина, имаш нужда от подкрепа и приемане: искаш ли да остана с теб през цялото време, докато кранът ти тече? Трябва да се изкажете по тази тема: аз съм готов да ви изслушам и да споделя вашите чувства. При вас как тече, колко? А вие какво, казва, чувствате, като чуете това бавно „капе“, „капе“?.. Тревога? тъга? страх? Отначало Марина беше въвлечена в този разговор и отговори много, подробно: но на третия ден съмнението я обзе. Първо, тя не разбра как се различава този водопроводчик от „Слънчево“ и „Обикновено аз“, освен с надписа „Водопроводчик“ в профила й, ако казва всичко едно и също... Второ, времето минава, но кранът е тече , и въпреки че е хубаво да се слушат мили думи на приемане, скоро съседите отдолу може да дойдат за неприятен разговор... Много водопроводчици попитаха Марина какво мисли тя самата за крана, защо тече? Не знам, казва Марина, бих искала да поправя крана и те отново казват: може би имате спомени от детството за това? Тече ли кранът на мама и татко? Мама изглежда няма такъв, казва Марина, но татко явно е изтекъл много, откакто той и мама са се разделили, но как мога да поправя моя? Не бързайте, казват те, кажете ми сами: в какво състояние е уплътнението там според вас? О, не знам, Марина почти крещи, дори не разбирам какво е уплътнение и къде се намира!.. С една дума, не се оказа толкова проста работа... Но тогава , на третия или четвъртия ден, след като прелисти цялата ми кореспонденция, тя изведнъж откри няколко реда, които един й беше написал още първия ден?