Веднъж, преди около пет години, чух следния израз: „Да си жена е изкуство. Тя трябва да принадлежи на мъжа си. И в същото време да остане индивидуалност.” Тогава ме порази със своята дълбочина и непостижимост. И тръгнах да дойда до ТОВА, да изпитам ТОВА за себе си. Тогава дори не разбирах що за изкуство е това и как може да се постигне. Думата „принадлежност“ ме отблъскваше сама по себе си. Но в допълнение към думите „да останеш индивид“ изглеждаше вълшебно и привлекателно. Логично тези две концепции изглеждаха противоположни, но още тогава усетих, че в това противопоставяне, в пропастта между тези две крайности се крие тайната на истинската женственост, самото изкуство да бъдеш жена. Четох литература на тази тема. Не нарочно, а когато попадна в ръцете ми. И тя попадна в ръцете ми със завидна постоянство. Четох мненията на наши и чужди учени. Ту се приближаваше до целта си, ту се отдалечаваше от нея. И в крайна сметка попаднах на авторската работа на Т.Б. Василец. Говореше се за женски и мъжки роли. Това, че всеки човек има няколко женски и мъжки роли, има цял спектър от тях и те са много разнообразни и интересни. Те са във всеки, разликата е само дали са включени, дали са инициирани в човека или са в латентно, скрито състояние. И поведението на човек и неговото позициониране в обществото до голяма степен зависи от това кои роли са включени и кои не. В същото време клиентите идваха при мен с напълно различни житейски ситуации. Например: „Аз съм толкова добра съпруга/домакиня и майка, но съпругът ми ми изневери. Защо? Как би могъл? Или: „Аз съм толкова красива, умна, готова да създам семейство, но мъжът, когото обичам, не ми е предлагал брак от няколко години. Как не разбира, че времето отдавна е дошло?“ И има много такива примери. Започнах да мисля и да правя паралели. В края на краищата всички тези жени говореха за своите роли и разминаванията между техните идеи или желания и реалността. Така стигнах до извода, че наличието на всички тези роли в един човек (в случая говоря за жени) е в пряка зависимост. за изкуството да бъдеш жена, щастлива жена. Разбрах, че жената е гъвкаво и многостранно същество. В живота тя трябва да има цял набор от роли, за да бъде известна като верен приятел, съблазнителна и секси жена, умела съпруга, майка и домакиня, надежден поддръжник и вдъхновение за своя мъж. И всички тези социални роли отговарят на следните вътрешни роли: Вещица – съхранява свещена информация и я споделя дозирано. Тя флиртува с мъже, но все още не им позволява да се доближат. Тази роля съответства на юношеството. Тогава тя се инициира, събужда се в жената, съревновава се с мъжа, провокира го, тества силата му. Тя е самодостатъчна, живее в общност от себеподобни. Мъжете са необходими тук само за продължаване на рода - посвещава мъжа в тайната на интимността с жената. Гейшата приема, обича и уважава тялото си, знае как да го оформя и контролира в пълния смисъл на думата. Това е етапът на развитие, когато мъжът вижда жената като жена и жената вече притежава съкровището на еротичната и естетическа женска сила. Неговите лечебни свойства започват да проявяват в човека най-романтичните му стремежи. Гейша, чувствайки се като жена, знае как да създаде за мъжа тази духовна хранителна среда, в която той особено пълно се чувства като мъж. Тя знае неговите силни и слаби страни, знае какъв балсам да излее върху духовните му рани Съпруга/майка – приема семето и дава възможност на мъжа да продължи рода. Интеграцията става чрез разбиране на най-дълбокия смисъл на неразривното единство: съпруга = жена. Тук се формира точка на сливане на вътрешните структури на съпругата и майката. Създаване на нещо ново, нов живот - подрежда обстановката, разпределя функциите и отговорностите в семейството, обществото и грижите. Дълбоко чувство за самочувствие - защитава душевния свят на човека, вдъхновява, лекува, помага,!