Доверието е може би един от най-важните принципи на взаимното съществуване. Доверявайки на друг своите планове, мечти, победи, терзания и страхове, всеки от нас очаква в замяна разбиране и подкрепа. Надявайки се на одобрителни думи от близките, понякога получаваме нещо съвсем различно, освен на родители, съпрузи, близки приятели и собствените си деца, да поверим всичко това? Все пак дълги години сме им доверявали всичко скъпо, израснали сме заедно, заедно сме яли от една чиния, споделяли сме едно легло... И какво чуваме от тях? решите, че можете да направите това? Готови ли сте да пожертвате парите ни заради вашата прищявка? По-добре се заемете... - Няма да успеете, спомнете си как преди година се опитахте да направите нещо подобно. И какво излезе от това? Ако започнеш всичко това отново, ще те напусна (ти не си за мен...) - Ти не си за това, твоето място... Ти нямаш такива таланти и качества. Е, добре, да те видим как ще ти излезе... - Не си и помисляй, Машка (Димка, Петка) има мъж/жена (сестра, брат, сватовник...) кой и какво е направил това. от всичко това се случи? Те все още се опитват да го оправят... Спомнете си как се справихте миналия път и тогава почти полудяхме, бяхме толкова притеснени... Те ни хващат в миналите ни грешки, като ни вирят носовете в тях, засилват страха ни и липса на вяра в себе си и нашите сили. Те намират много провали и разочарования в нашето минало, а ние самите започваме да вярваме в собствената си неадекватност и се отказваме от мечтите си. А понякога човек се отказва завинаги. Страхуваме се да се противопоставим на волята им и се страхуваме да не загубим тях, любовта им и нуждите им. Съгласяваме се да живеем по техните правила... И тогава започваме да казваме на себе си и мечтите си: - Да, май няма да успея... Пак ще се опозоря и ще ми се смеят и ще ме упрекват... - Това не е всичко за мен, кой къде ме чака, а тук поне всичко е ясно и познато... - Все пак не знам как и сигурно е много трудно, за това трябва талант, но Нямам го... Защо и защо нашите близки ни причиняват това? Защо не искат да ни помогнат и вярват, че можем да се справим и да реализираме плановете си? В края на краищата ние, като цяло, не изискваме нищо от тях, освен одобрение на нашите намерения... Да, те се опитват да ни предпазят от грешки, а себе си от притеснения. Да, правят го, защото ни обичат. Да, те правят това, защото им се струва, че ни познават по-добре, отколкото ние самите се познаваме. Но те забравят, че ние се променяме с всеки ден, в който живеем, с всяка нова ситуация в живота ни, с всеки неуспех, ние отрязваме „пустата скала“, приближавайки се с една стъпка по-близо до целта и реализацията на една мечта, далеч от нея винаги, струва много пари, но като цяло не струва пари, просто трябва време и желание, а също и тяхната вяра в нас и одобрение... Какво може да се направи в тези случаи? Какви думи и вярвания можете да намерите за важните за вас хора? Намерете по-възрастни хора, попитайте ги за техните съжаления, погребани мечти да пожертват любимите си хора. Попитайте ги какво мислят за това сега? Какво биха направили тогава, ако можеха да променят всичко, да върнат времето назад?2. Намерете тихо кътче и си представете себе си в края на живота си. Напишете си писмо от себе си: колко години сте живели; какво ви е направило щастлив през целия ви живот, какво ви е натъжило; за какво съжаляваш; какво сте готови да простите и какво не... Какво бихте посъветвали днешното си аз, какво да направите? И кое е важно в живота и кое не?3. Говорете за вашите желания и изчислете в пари какво ще ви струва. Намерете три причини, поради които вашите близки ще се възползват от вашата мечта.