От автора: Глава 1 от книгата „Диалог в мълчанието“ Здравей, скъпи читателю! Най-вероятно никога не сме се срещали и най-вероятно никога няма да се видим лично. Но искам да ти кажа много и затова трябва да ти отворя душата си, заедно с греховете и болката, прозрението и любовта, за да се чувствам в правото си да ти дам съвет. Вашето право, приятелю, е да ги приемете или отхвърлите, да се съгласите или оспорите. Говоря ви не защото сте длъжни да слушате, а защото не мога повече да мълча. Небесни сили, благословете! Изпълни ме с решителност да разпозная и победя демоничното изкушение в себе си... Опознах греха на кражбата в цялата му пълнота. Първото запознанство се случи, когато бях неочаквано и безмилостно ограбен. Спомням си как тогава изпитах много силно чувство на безнадеждност и безсилие, което ме обхвана от отчаяние и неудържим гняв, който не отиваше наникъде. Точно до НИкъде! Не видях крадеца, не хванах ръката му, но студената му енергия изгори душата ми - и помня това много дълго време. Въпреки че съжалението за загубата на нещо ценно премина много бързо. Случвало ли ви се е нещо подобно? Тогава ще се съгласите, че самата открадната вещ съвсем не е причина за мъката, която изпитвате. С течение на времето забравяме какво точно ни е откраднато, тъй като не е било наистина наше. Идва и си отива. Но чувствата на болка, негодувание, отчаяние са собственост, която идва от нас, създадена от нас. Това е част от самите нас и не можем да се разделим с нея за дълго време, сякаш ни е страх да я пуснем в чужда земя. Много ярките усещания почти винаги са придружени от бездействие, шокова парализа. Само болка. Вашата собствена кражба предоставя напълно различно изживяване. И за мой срам аз също го преживях. Чувствата са много малко, просто няма време за тях, чист адреналин във вълнението. Мощен адреналин, който може да изключи всички други сетива. Но какви сложни действия! Може би и това ви е познато? Понякога с иглите на страха и учестения пулс душата ни включва апарата за осъзнаване на случващото се. Спри се! Това е грях! Но къде е? Нашият мозък изпълнява такъв танц на егото, че в повечето случаи дори не можем да си спомним как се е случило всичко, сякаш е било насън. Те наистина бяха заспали! Тогава може би намираме резултата за смешно глупав. Понякога се срамуваме. Това нещо идва и си отива. Понякога забравяме за него пет минути след като е откраднат и никога не го използваме. Това отново означава, че основното в кражбата не е вещта, а самият процес! Стремежът към кражба не зависи от нуждата да имаш нещо. Човек краде не защото няма какво да яде, а защото иска да краде. Затова не всички гладни отиват да крадат и не всички крадци гладуват! Осъзнавайки това, т.е. Разбрах себе си, доколкото можах, разбрах, че грехът на кражбата е един от начините за взрив на чувства, кука, с която Изкусителят се вкопчва в нас. Още едно изпитание на духа. Кражбата е изкушение, на което може и трябва да се устои! Осъзнайте още в началния етап на самата мисъл за предстоящата кражба! Осъзнайте, че бъркате в джоба на собствената си съдба! Разберете възможно най-рано, че във всеки момент от живота си сме изправени пред избор на бъдещ път. Всяко действие е разклонение на пътя! В каква посока и с какъв товар на душата ни е следващата ни стъпка? Не са нужни години, за да отстъпи изкушението и отмъщението да се откаже – един момент е достатъчен. Това е богоявление! И се радвам, че това се случи с мен. Видях греха в себе си, запазвайки в паметта си цялата острота на преживяванията си. Сега можех да го оставя да си отиде като ненужен, защото... Можем лесно да си припомним най-накрая осъзнатите усещания от паметта, без да създаваме отново цялото представление. Да пазиш греха само със спомени. Стана ми жал за крадеца, който ме ограби. Той все още е пленен от този ужасен сърбеж. Той не е свободен! Той е болен от дълбока невроза. Кога ще мисли за творчество, ако всичките му мисли и чувства са вплетени в мрежата на демоничното изкушение?! Съжалявам го. Това е всичко. Без повече гняв. Така освободих енергия и получих правото!