Няколко пъти през последната седмица хора се обърнаха към мен с подобни молби, чиято същност се свежда до факта, че просто не им е останала жизнена енергия, понякога тези молби звучат така: - Постоянно съм напрегната, имам чувството, че просто не мога да се отпусна. В същото време всичко пада от ръцете ми, дразня се на всичко, изкарвам го на близките си, просто нямам сили да издържа на това състояние, сега постоянно плача и лежа, не Нямам сили да стана и да направя нещо, такава апатия към всичко - събуждам се вече уморена, нямам сили за нищо, не мога да се накарам да се гримирам сутрин и т.н. Нека разберем къде отива нашата енергия: Първо, неразрешените проблеми, които се натрупват като снежна топка, се „хранят с нашата енергия“. Безкрайно водим вътрешен диалог, опитвайки се да не го показваме на близките си, без да изразяваме всичко, което ни тревожи, от което се страхуваме или не искаме да говорим. Но нашето мълчание не означава, че вътрешно мълчим, вътрешно крещим, обиждаме се, трупаме негодувание, а в същото време всичко това изисква много енергия, която след това ни липсва! Второ, много силни негативни чувства като негодувание, омраза, завист, ревност и други ни лишават от лъвския пай от енергия. Те сякаш ни разяждат отвътре, разрушават вътрешната ни хармония и баланс. Трето, правим толкова много от това, което „трябва“ и толкова малко от това, което наистина „искаме“, че този дисбаланс ни тежи все повече и повече всеки ден. Искам да ходя на футбол, но трябва да правя ремонти, нямам време за глупости, трябва да съм добър син, истински мъж, добра домакиня и т.н. Всички тези отговорности, веднъж поети, често създават противоречия с нашите желания и това вътрешно несъответствие също живее за сметка на нашата енергия. Четвърто, правим това, което не искаме, правим го насила, опитваме се да се насилим, принуждаваме, подтикваме. Това може да е всичко, от четене на книга, която не ни е интересна, до ходене на работа всеки ден, който не харесваме, към който не сме страстни. Правим това, но го правим със сила, преодолявайки огромно вътрешно съпротивление, губейки ценна енергия. Какво да правя, как да си върна енергията? Разбира се, на първо място, осъзнайте за какво харчите енергията си, научете се на конструктивен диалог със себе си и вашите близки. А това означава да не носите раница с нерешени проблеми и оплаквания зад гърба си, а да обсъждате възникващите разногласия, да постигате взаимно разбиране, уважение и решаване на възникнали проблеми. Работете със стари оплаквания и оплаквания, разберете на кого и какво наистина „дължите“, опознайте желанията си, позволете им да бъдат.