Психотерапията е дълъг и многоетапен процес и затова при оценката на нейната ефективност е необходимо да се разчита на различни критерии. Ефективността на психотерапията зависи от много фактори. Във всеки случай отговорността за ефективността е споделена, тъй като психотерапията е взаимен процес, съвместна работа на психолог и клиент. Клиентът в този процес действа като активен субект, а не като обект. Формулира молба, своите желания и очаквания от терапията. Психологът от своя страна помага да се формулира реалистична заявка и създава условия за промяна. Проблемът с ефективността на психотерапията възниква, когато клиентът или не усеща ефекта, или не е доволен от него, или би искал да се движи с друго темпо. След това имаме нужда от ясни критерии за изпълнение, които могат да бъдат съпоставени с реалистични срокове за постигане на целта. Например, трудно е да се очаква от първата сесия, че след нея животът на клиента ще се промени драматично. На първата сесия се осъществява запознанство, установява се контакт и се уточняват желанията на клиента. И максимумът, който може да се направи на първата сесия, е да се раздели проблемът на парчета, да се повдигнат вътрешните конфликти, свързани с проблема, за обсъждане и да се очертаят стратегии за по-нататъшна работа При оценката на ефективността също е важно да се вземе предвид редовност и продължителност на психотерапевтичния процес. За кратък период от време е възможно да се поставят само прости и ясни цели, а след това терапевтичният процес ще се фокусира върху тях - върху развиване на конкретно умение или работа с конкретен симптом. За дълъг период от време са възможни по-дълбоки промени - в житейските сценарии на клиента, неговите лични нагласи, убеждения, отношение към себе си и това, което се случва, понякога се забавя. В тези случаи психотерапията оказва влияние върху клиента и неговия живот, но не веднага. Например в случаите, когато човек има нужда от време, за да обмисли нещо и да вземе решение. Или отнема време, за да забележи, че с него са се случили някакви промени. Психоаналитичните подходи активират несъзнаваното на клиента и понякога то се „събужда” и не действа веднага. Все още действат старите защитни механизми, психиката запазва инерцията си. И тогава, когато се оценява ефективността, е важно да се обърне внимание не само на това, което се случва тук и сега, но и на това, което се случва известно време след терапията, например след няколко месеца или година. Какви са критериите за оценка на ефективността на психотерапията трябва да се основава на 1. Текущо състояние и благосъстояние на клиента. Тъй като психотерапията има за цел да помогне на клиента да се справи с трудностите си, той обикновено се чувства по-добре след нея. В кабинета на психолога клиентът свободно изразява чувствата си, структурира преживяванията си, разбира какво му се случва и защо, довършва ситуации от миналото. Следователно, като правило, състоянието на клиента се подобрява в резултат на терапията. В някои сесии той изпитва прозрения, в други усеща прилив на вдъхновение и сила. Но този критерий не е единственият и изчерпателен, тъй като понякога, издигайки болезнен и труден умствен материал за себе си, клиентът може да изпита временно влошаване. И тогава е важно по принцип клиентът да реагира на процеса и на психолога. Всякакви силни емоционални реакции показват, че процесът е в ход. За активен процес говори и появата на ярки сънища или ирационални чувства у клиента. Може би съзнанието все още не е узряло за реакция, но е важно несъзнаваното вече да се е включило и следователно процесът е започнал. 2. Повишаване на вътрешната стабилност. Благодарение на психотерапията клиентът става по-устойчив на онези външни събития, които преди това са могли да предизвикат у него страх, паника, депресия или по друг начин да нарушат ежедневната му адаптация. В резултат на работата с психолог клиентът очертава граници, излиза от сливането с другите хора, започва да критикува чуждите нагласи, вярвания и]