Автор – психолог Наталия Холина Толкова много думи бяха казани за значението на психотерапията, нейните възможности и значение за клиента. Надявам се, че ще се чуят още много. Въпреки това е важно за всеки психотерапевт - начинаещ или дългогодишен практикуващ - да разбере и оцени ограниченията на своите възможности и да знае за случаите на клиенти, с които този конкретен психолог няма да работи. С какво могат да бъдат свързани тези ограничения е отделна тема за изясняване, а за границите на моите възможности ще говоря по-долу, а разговора за ограниченията в работата искам да започна с цитат: „Колеги, познавате това вълшебно чувство, когато , като сте оставили настрана домакинската работа, предавате децата на бавачка или баба (или след като ги заведете на училище или колеж), дойдохте ли (вместо в супермаркет или фитнес) в офиса за среща с клиент, който не се е появил нагоре? Това чувство е особено силно, ако плащате почасов наем за офис...” (в) Често забелязвам потвърждение на една необяснима идея. Неслучайно клиентите сами си избират психотерапевтите – дори без да ги познават. Не винаги е логично обяснимо, но почти винаги в цялото многообразие от специалисти клиентът намира правилния терапевт (а терапевтът от своя страна избира да работи с този клиент), в резултат на чиято съвместна работа се ражда нещо което е надарено с някакво специално значение и за двамата. Смятам се за един от психолозите, които се отнасят сериозно към работата си, инвестират много усилия, време и пари в постоянно обучение и професионално развитие, обичат работата си и се грижат за нейното качество, както и като умение да завършат процеса, който са започнали, виждам, че за съжаление не всички клиенти, когато се обръщат към психотерапия или консултация, идват точно за това (т.е. не всеки е готов да работи за целта си, като същевременно уважават специалиста, към който са се обърнали) Затова, за да не се изтощавате (а терапевтите са податливи на това), не губете времето си и времето на клиентите (които понякога очакват от терапевта нещо съвсем различно от това, което той наистина може), за да върши работата си уверено и спокойно и в същото време да се наслаждава. Но понякога е по-полезно за терапевта да откаже клиент, който се обажда или идва за първа консултация. И така, ще споделя моите наблюдения за ситуации, когато прогнозирам, че шансът за успешна терапия е минимален (тук вече писах кога шансът е по-висок от минималния). Терапевтът обикновено може да реши дали да вземе човек на терапия или няма смисъл още при първия телефонен разговор или при една или няколко първи опознавателни срещи Сега ще изброя тревожните симптоми, забелязал кои възможно е да откажа да приема клиента и/или продължителна психотерапия. По време на телефонен разговор се иска от обаждащия се да запише друг човек (по негово желание, без негово знание, защото е срамежлив и т.н.) Много добре разбирам, че родителите, съпрузите, децата могат да страдат много и да се тревожат, когато видят плачевното състояние на техните роднини и им пожелават с всички сили. Въпреки това, според моя опит, терапията с такива клиенти не е много възможна: само желанието на роднините не е достатъчно за терапия и е почти невъзможно човек да бъде осъден на лично щастие. Както каза един от моите учители, „ако човек е болен, но е доволен от това, значи е здрав“. Терапията има по-голям шанс, ако клиентът сам намери сили (преодолява неудобството, ако е така) и направи първото си обаждане сам --- моля, запишете се за далечна дата предварително (според моя опит - повече). от две седмици). За мен такава молба може да означава силен вътрешен конфликт: „Искам помощ“ и „Все още се съмнявам дали имам нужда от нея“. Като се има предвид, че резервиран клиент е автоматичен отказ да се запише някой друг, може би по-уверен в нуждата от психологическа помощ за себе си, бих предложил да се обадите по-близо до посочената дата и ако все още остава време, тогава се запишете; --- не мога да решаизбор на дата и час на първата среща Също доказателство за някакво силно вътрешно несъгласие, като това, което беше описано по-горе. Затова считам за безполезно да предлагам повече от 2-3 алтернативни варианта за време --- опити да повлияя на промени в условията на моята работа: място на прием, цена на прием, предлагане на алтернативни варианти. С други думи, наблюдавайки подобни опити да се пазарят или да ми дадат съвет как би му било по-удобно да се подложи на терапия, може да се усъмня в гранично разстройство на личността и тук трябва внимателно да преценя дали в момента съм готов да се срещна с такъв клиент (аз смятам, че терапевтът трябва добре да прецени ресурсите си и ако въпреки това се съгласи да работи с гранични клиенти, тогава много съзнателно да реши колко такива клиенти, например на седмица, е готов да работи);--- моля, уговорете среща, без уточняване на адреса на работа. Опитът показва, че такива клиенти в действителност няма да стигнат до терапевта (вече осъзнавайки безсмислието на обжалването или често несъзнателно отказвайки да работят); :00 Имам големи съмнения дали човек изобщо тества реалността, ако се обади да си уговори час след 23:00 или рано сутринта (това също повдига въпроса дали може да спазва часа и границите на Други). Такова поведение може да означава психотично състояние или да показва психотична организация на личността на обаждащия се - молба за приемане на базата на препоръка, с категоричен отказ да се посочи лицето, което е препоръчало, това поведение изглежда много противоречиво. така че това е добра причина за терапевта да се замисли за случващото се; неконтролируемо хлипане с неясен говор при първото повикване. се случва треперещ глас и неразбираем разказ. Но ако човек се обади в състояние, в което изобщо не може да се контролира и да обясни какво иска, това означава, че звъни на грешен адрес. Логично е терапевтът да го пренасочи към безплатна телефонна линия --- подробни въпроси по телефона за квалификация, трудов стаж, опит и т.н. Клиентът има право да разбере всичко това (ще кажа повече - по време на първите срещи каня клиенти да ми задават въпроси, които ги интересуват). Подобен „предубеден разпит“ по телефона обаче най-вероятно е опит на клиента да намери причините за себе си защо все още не се нуждае от психологическа помощ („да, казах ви, че психологът е завършил грешния институт, за да може да ме излекува” и т.н.);--- молба по време на първия разговор да приема извън графика (незабавно) От собствен опит ще кажа, че такова спонтанно, нетърпеливо моментно желание отшумява много бързо и такъв клиент или. изобщо няма да дойде или ще дойде с явно неразбиране как може да му помогне психолог (изисквайки „магия“). Терапията в такива случаи е практически невъзможна --- опит да се изхвърли “цялата същност” на проблема още при първия телефонен разговор ситуация, той се надява да се увери, че психологът разбира какво има и готов ли съм да поема такъв случай? Следователно, ако психологът изрази своето разбиране и предложи да продължим дискусията на среща лице в лице, клиентът, който е готов да работи, най-вероятно ще спре разказа си и ще може да премине към деловата част на разговора А клиент, който игнорира думите на психотерапевта, най-вероятно не призовава за бъдещо сътрудничество. Такъв човек или има нужда от „безплатна“ помощ по телефона (със склонност да „изстиска до последната капка“ всичко възможно от този разговор, да си изтърси „куп съвети“), или е много самотен, той е изключително психически нестабилен или просто иска да излее страданието си, да се освободи от натрупаните тежки чувства и затова използва психолога като „кофа за източване“. Тук няма сътрудничестворазговорът най-вероятно няма да работи; изискването за оказване на първа помощ по телефона Не отричам важността и в някои случаи крайната необходимост от телефонна психологическа помощ, но аз самият работя в този формат. изключително рядко. И ако обаждащият се настоява да продължи консултирането само по телефона, без да дава сериозни и ясни аргументи за това искане (като неподвижност), със сигурност ще откажа; --- понякога се случва човек да се обади психолог за първи път толкова уплашен, че несъзнателно започва да се опитва да поеме контрол над диалоговата ситуация и като защита „тества“ психолога по малко преувеличен начин, задавайки някакви въпроси или раздавайки своите изкривени фантазии (най-често отрицателно) за неговата личност. Това не е индикация да обявим психотерапията с такъв клиент за безсмислена. Често първоначалната негативна реакция бързо преминава и още при първия разговор, след намаляване на тревожността, склонността на такъв клиент да „атакува“ психолога намалява, но макар и рядко, все още се обаждат хора, които започват да атакуват и да се борят извън портата, изразявайки недоволството си в доста груба форма. Това се проявява по различни начини: от фрази като „Въобще имаш ли представа какво е депресия?! Аз самият никога не съм страдал от това, предполагам!“ и дори до откровени псувни. За мен това е тъжен симптом за слаба вменяемост на обаждащия се, тук отново мога да предположа наличие на психотично състояние, а аз не работя с клиенти, които търсят помощ в състояние на психоза. Сега ще ви разкажа за тревожните симптоми, които терапевтът може да идентифицира при първите срещи с клиента и от които може да заключи, че клиентът, дошъл в кабинета му, не е психотерапевт По време на консултациите: --- клиентът се смущава или отложи една или повече от първите десет срещи Няма да продължа да работя с клиент, пропуснал час (без предварително предупреждение, че няма да се яви). Това поведение говори за неуважение към специалиста и неговото време (което обаче говори и за липса на самоуважение). Такива действия най-вероятно ще се повторят в бъдеще. Честите закъснения в началото на работа показват, че клиентът все още има незряло желание да се заеме сериозно с проблема да си помогне. И тук не говорим дори за малко сътрудничество. По-скоро можем да говорим за очакване на чудеса от психолог, който ще направи всичко сам, докато клиентът или наблюдава отстрани, или още по-лошо - обединява се с проблема си и се противопоставя на психолога, оказвайки всякакъв вид противопоставяне на терапията (което включва и отсъствие). от сеанса); --- няколко последователни забавяния Това може да показва твърде висока устойчивост на терапия, непреодолимо безпокойство или потисната пасивна агресия. Тук е важно психологът да помисли много внимателно и да прецени с какво може да се сблъска в работата с този клиент, ако тези симптоми се появят в самото начало на работа, докато все още няма работен съюз; --- решението на клиента да отложи терапия поради някакви външни некатастрофални причини: турнета, записване на дете на градина, преместване, смяна на апартаменти, смяна на работа и т.н. Сигурна съм, че който има нужда, ще намери възможност да продължи да работи. Тези, които не се нуждаят от това, ще намерят причини, поради които е невъзможно да продължат. Понякога клиент, например, иска да продължи терапията, но при друг психолог, но не смее (страхува се, срамува се, чувства се виновен) да изрази решението си директно, така че го прави косвено или с измама; --- възрастта на клиента е до 20 години. Смятам, че за сериозна психотерапия е необходимо да се постигне определено ниво на личностна зрялост, така че за хора под 20 години може да са достатъчни до 10 срещи, след което има. намаляване на неспецифичната тревожност и тяхната мотивация за дълбока, дългосрочна работа също забележимо намалява. Същото се случва обаче и с някои хора над 20 години. Например инфантилни, незрели клиенти, както и хора с нарцистична структура на личността. Въпреки това, споредТова не може да се разкрие само от възрастта; все още е необходима диагностична среща, а понякога и повече от една. В моята практика имаше редки изключения, когато сравнително млади клиенти успяваха да останат мотивирани и да продължат дългосрочната терапия. Също така поради редица причини предпочитам да не работя с някои клиенти, които класифицирам като непсихотерапевтични, а именно: - хора с очевидно намален интелект (което е характерно например за умствена изостаналост в стадия на слабост ( IQ <75) или в случай на някои органични мозъчни заболявания);—социално опасни индивиди, които са склонни да проявяват своите агресивни и разрушителни импулси, т.е. способни да причинят вреда на другите и себе си;—клиенти с недостатъчна мотивация (дошли на терапия под принудата на трето лице и отказват да общуват в процеса на работа и/или не са готови да инвестират, да изразходват времето си, парите, енергията си за психотерапия, да занимават ума си с нея и т.н.); родители, деца, съпрузи и близки приятели на тези, които са мои настоящи клиенти (или които са били в близкото минало), както и с мои приятели, съседи, специалисти, чийто клиент съм самият аз, и с колеги, с които имам опит в съвместна групова или друга работа Това ограничение не е свързано с лично отношение, а е неразделна част от Етичния кодекс. В тези случаи винаги с готовност и отговорност ще предложа препоръки от мои колеги, в чийто професионализъм не се съмнявам; Допускам също, че съвместната работа с клиентите може да бъде прекъсната поради мое решение, ако още в процеса на започналата терапия се окаже, че: - клиентът нарушава важни условия и договорености, които бяха обсъдени в началото на съвместната работа , и които първоначално е приел (условия на обстановката, условия за прекратяване на терапията, отговорност на страните и др.).--- клиентът нарушава обещанието да не си наранява през периода на психотерапевтичната работа (без да уведоми психолога за възникването на такова намерение), което е нарушение на антисуицидния договор; нарушава обещанието да не употребява алкохол преди или по време на срещи (както и наркотици и други лекарства, с изключение на лекарства, предписани от лекар) и др. С други думи, не мога да помогна на хора, страдащи от алкохолизъм, наркомания или хронични суицидни тенденции, ако тези симптоми са напълно невъзможни за контролиране - клиентът има истинска история на изнасилвач и/или детеубиец; - клиентът има диагноза шизофрения, биполярно афективно разстройство и др., направени в официално лечебно заведение, но го скриха от мен преди да постъпят на работа. Освен това най-вероятно ще откажа да работя, ако клиентът е изразена асоциална личност, склонна към физическо насилие; Тук писах за очевидни факти, които са пречка при сключване на психотерапевтичен договор или дори при записване за първи път. Въпреки че тук има изключения, които изискват по-подробно наблюдение, преди да вземете решение. В допълнение към тези случаи понякога излизат наяве други обстоятелства, при които достатъчно бързо (обикновено в рамките на първите 3-4 срещи) мога да разбера, че нашият съюз с клиента най-вероятно няма да се получи (лична несъвместимост, например, когато аз нямат връзка с клиента основно приемане, безусловно уважение, възникнаха фонови симпатии, без които е просто невъзможно да се изгради нормален подкрепящ и след това работещ съюз). В този случай предпочитам честно да изразя на клиента съмненията си относно успеха на работата с мен като терапевт и при необходимост да му предложа да се обърне към друг специалист (при нужда мога да препоръчам колеги, които според мен имат повече възможности да работят с този конкретен човек ).* Специално благодаря много за тази статия, написана от Полина Гавердовская, за това, че ме накара да напиша този текст за клиенти и клиентски случаи, с които съм по-ангажиран