От автора: статията е публикувана за първи път в моя блог. Много хора, по един или друг начин, стигат до извода, че не обичат и не приемат себе си. Какво е себеприемане, как да го научим? - питат хората. Нехаресването, неприемането на себе си, разбира се, израства от детството. От раждането ни ни учат, че не сме достатъчно добри. Че трябва да работим върху себе си, да коригираме тук, да се подобрим там, да бъдем „повече“, отколкото сме в действителност - по-целенасочени, гъвкави, разбиращи. Казва ни се какви трябва да бъдем. И тази пропаст – между това кои сме и какви трябва да бъдем – създава мощен източник на безпокойство, който трови живота и води до пълно неразбиране на това кой съм аз и на какво наистина съм способен, докато не приемем себе си, ние не сме Ние приемайте и другите – с всичките им несъвършенства. Не им позволяваме да бъдат глупави, слаби, неуспешни. И, между другото, ние също не си позволяваме. Сякаш разполовяваме себе си и хората: това е добро и светло, разбирам, останалото не е необходимо, променете го, скрийте го. Не. Едва когато започнем да виждаме себе си като едно цяло, цялото (някъде добро, някъде не толкова), признаваме и приемаме това, виждаме другите като многостранни, неотсечени, в някои отношения близки до нас, а в други непознати. И даваме на себе си и на околните правото да бъдем себе си, нито по-добри, нито по-лоши от другите. Просто правото да бъдеш различен. Да приемеш себе си означава да осъзнаеш собствената си стойност, пълното си право да живееш, да дишаш, да се радваш, да страдаш, да правиш житейски избор и да се грижиш за другите. И за себе си. Самоприемането означава, че мислите за себе си повече, отколкото за другите хора. Да приемеш себе си не означава изобщо да не мислиш за другите. Това означава да си здрав егоист. Подчертавам – здрави. В нашата култура обаче това се осъжда, така че сред нас има само няколко души, които наистина приемат себе си. Самоприемането не отменя саморазвитието и самокритиката. Но приемайки себе си, вие си давате правото да правите грешки, да ги признавате, да ги коригирате и да не се страхувате. Самоприемането няма нищо общо с нарцисизма и нарцисизма. Хората, които са обсебени от себе си, не се приемат. Самоприемането означава самоуважение. И разбирането, че вашето самоуважение е по-важно от друг човек и връзката ви с него. Ето защо, ако започнете да се разпадате в отношенията си с любимия човек, вие решавате да се разделите с него. Да, решението е болезнено, но го правиш, за да се спасиш. Основният критерий за здрава връзка (любовна, семейна, приятелска) е поддържането на самоуважение на всички страни. Вие се грижите както за вашето, така и за партньора си, както той се грижи за вашето и неговото самоуважение. Възможно ли е да се научите да приемате себе си? Сложно е. Много. Любовта, включително любовта към себе си, или я има, или я няма. Това чувство се установява в детството като отражение на чувствата на майката. Но за да приемете себе си, можете например да работите чрез самочувствие, повишаване на самочувствието, чрез самоуважение, самоодобрение. Ето няколко стъпки, които могат да ви помогнат по този труден и дълъг път: - не разчитайте на външни оценки, а се опитайте да разберете себе си, - не се страхувайте да правите грешки, - вътрешно не само се обвинявайте, но и искрено се защитавайте , - научете се искрено да се грижите за другите ,—приемайте загрижеността на другите за себе си,—поне веднъж на ден направете поне нещо за себе си лично,—осъзнавайте своите цели, стремежи и се движете в тази посока,—бъдете повече себе си често, а не това, което бихте искали да бъдете, - и накрая, постоянно си задавайте един и същ въпрос „какво искам?“, Намерете отговора на него и изпълнете желанията си И накрая, вълшебните думи на Ошо: „Не можеш бъди всеки друг, но само този, който си. Отпуснете се! Съществуването се нуждае от теб точно такъв, какъвто си, защото съществуването има нужда от теб точно такъв, какъвто си! Иначе някой друг щеше да е тук. Вие сте въплъщение на нещо специално, значимо, нещо много важно. Можеш да бъдеш само себе си... невъзможно е да станеш някой друг. Можеш да се радваш и да цъфтиш, или да увехнеш, ако не приемеш себе си.” Ирина Чеснова, семеен психолог и автор на книги за