От автора: Регресивната терапия става все по-популярна. Това е уникален метод за опознаване на себе си, света в себе си и себе си в света. Това не е магия, не е хипноза. Това е напълно ясен и научно разработен метод. Каня ви! Искам да споделя още една история за едно пътуване в минали животи: едно момиче прекарва целия си живот, отдалечавайки себе си и своите интереси. „Всички освен мен“ е мотото й в живота. В същото време се натрупва огромно количество агресия и гняв. От което няма изход. Защото родителите казаха: „Не може, трябва да бъдеш послушен и удобен.“ Агресията се излива в сарказъм в отношенията с хората, в постоянно болно гърло, в емоционални сривове поради тормоз има възможност да промените ситуацията, дали тя може да стане основното нещо в живота ви, какво трябва да направите, за да защитите интересите си и да повярвате в силата си, трябва да кажа, че това е нейното трето пътуване в минали животи и това време отидохме по-далече, отидохме в пространството на живота на Душата между животите и във всеки минал живот тя живее или без родители, или нейните родители не се нуждаят от нея, така че облакът на времето се спуска , разтваря се .. и .. къде си.. „Седя на едно дърво, уау, огромно е.. стои в полето.. а полето е огромно .. наоколо лежат едни сиви камъни. .. и е облачно и студено.. аз съм момиче на около 5 години.. аз съм весело и щастливо дете.. аз съм като бездомно дете.. не.. просто никой не се интересува от мен и мога да правя каквото си искам, мога да отида където си поискам и това ме кара да се чувствам свободен. Нося някакви парцали и съм мръсен.. Студено ми е и тичам вкъщи.. Вкъщи съм.. голяма къща е, сигурно някакъв замък или имение... там има голяма кухня . Тичам там. Там гори огън, топло е, уютно е, храната мирише вкусно, а аз съм гладен. Готвачът се грижи за мен. Тя има големи меки ръце и виждам престилка на нея. Тя меси тестото и ме гледа с мили очи. (Това е майка ми в настоящия живот, изглежда). Готвачката избърсва ръцете си и налива в купа някаква проста яхния. Хапвам набързо и пак хуквам на разходка... Имам и по-голям брат... но по някаква причина го няма, липсва ми и ми липсва защитата му. Изглежда или е в колеж, или учи някъде другаде." Следващият важен момент от живота:..." Отново съм на това дърво, това е моето убежище, моето гнездо. Сега съм на 12 години, брат ми е наблизо и много го обичам. Седим заедно на едно дърво. Но не се забавлявам. Някак си се страхувам.. Вече знам кой съм.. имението принадлежи на баща ми, който почина преди да се родя. Мама също почина много рано. По-малкият брат на баща ми пое попечителството над нас. Но той нямаше нужда от нас... той напълно завладя имението... прекарахме целия си живот в кухнята... аз и брат ми седим и мислим какво да правим. Чувствам се пълна безнадеждност. Какво можем да направим? Нямаме адвокат, нямаме пари, деца сме. . Но брат ми смята, че трябва да се бием! Не чувствам нищо друго освен умора. Не вярвам и ръцете ми се отказаха.“ Следващият важен ден: „Аз съм на 15, добре съм облечена, аз съм доста зряло момиче и аз и брат ми сме в нотариалната кантора, и чичо ни също е там. Той е толкова самоуверен, самодоволен, ние сме насекоми за него, ще ни стъпчи и няма да забележи. Много ме е страх, искам да избягам. Но не мога да оставя брат си. Завещанието се прочита. По някаква причина знам със сигурност, че имението трябва да бъде възложено на мен. Но чувам, че всичко отива при чичо ми. Разбирам, че това е лъжа и подкуп, и в мен се надига страшна агресия, иде ми да разпръсна всички книжа по масата, да ударя чичо си в лицето, иде ми да крещя, че е Крадец!! Но... страх ме е... и брат ми мълчи... тръгваме си като бити кучета! Отиваме в кухнята.. и нашата бавачка седи в компанията на някакъв човек.. това е адвокат!!! Оказва се, че го е наела със спестяванията си!!! Той ще ни помогне!! Най-накрая поне един възрастен в живота ми може да се застъпи за мен!!! Идваме на следващия ден при нотариуса, преизпълнена съм с енергия. И аз му давам воля. Хвърлям документите на пода, хвърлям думите на истината в самодоволното лице на чичо ми и гледам как се променя!! Спечелихме!! Аз спечелих!! аз!