От автора: Често в общуването влагаме различен смисъл в това, което искаме да предадем на партньора си. Тук възниква идеята за неискреност. Уф, нека се опитаме да го разберем. Искреността или как иначе може да се характеризира - честността, правдивостта е последователността или сходството на това, което човек казва (вербален компонент) и това, което човек показва, например с мимики (невербален компонент). В психологията подобно сходство между вербални и невербални сигнали (или компоненти) със сигурност много от вас са обръщали внимание на хора, с които се сблъскват с несъответствия в това, което казват и това, което показват. Например, когато казват, че са много симпатични и в същото време израженията на лицето, демонстрирани в отвращение, се виждат на лицето. Или казват, че наистина ценят комуникацията със събеседника, отвръщайки се или гледайки смартфона, нали, имайте предвид, че искреността зависи от много обстоятелства, например от човешката компетентност, от емоционалния компонент на речта? ролевата позиция на говорещия и много повече. Но понякога се случва говорещият искрено да не разбира какво му се казва или искрено се учудва, че всичко е направено по различен начин от смисъла, който е замислен. Самата комуникация като процес предполага наличието на цел и смисъл. От време на време този процес излиза извън контрол и става спонтанен, непредсказуем, което означава, че интересите и потребностите на общуващите не се задоволяват в процеса на общуване. И ако смисълът на комуникацията страда или става „замъглен“ и несигурен, това не означава, че той изобщо не съществува. Може би събеседникът го има. Възприемането на различията в семантичната информация често води до идеи за събеседника като неискрен, тъй като говорещият най-често си въобразява (проектира), че предвиденото значение е априори ясно за събеседника и диалогът се води на една семантична равнина Не, не е ясно. На практика неведнъж съм срещал двойки, в които единият разбира всичко, но вторият партньор изобщо не разбира за какво говори първият и по някаква причина се ядосва, става неконгруентен и не е искрен за първи път. Това поражда всякакви фалшиви идеи или „предположения“. (Например: Партньор А, връщайки се вкъщи от работа, често разказва на Партньор Б за изминалия работен ден. Партньор Б, с лице, изпълнено с гняв и омраза, резки движения и опити да избегне разговора (буквално), слуша Партньор А Партньор А вижда такива прояви на Партньор Б, но ги тълкува по съвсем различен начин, като се опитва да функционира нормално до Партньор А през останалата част от деня Забележете, че Партньор Б не е искрен, не съответства на обективните причини за това поведение на Партньор Б, започва да използва фантазия... Тогава кавги, псувни и т.н.) И така, какво да правите? - защо и с каква цел общувам с този човек, какво искам да получа от това общуване, каква е целта му, какво искам да получа? Второто е не само да слушате, но и да чувате събеседника, да се опитате да го разберете. Трето, бъдете искрени. Можете просто да се запитате „Какво искам да кажа с това?“, „Какъв е смисълът да предам на партньора си?“, възможно е задавайки се да откриете съвсем други мотиви за общуване, други нужди, които вие И може би един от най-важните - "Колкото по-просто - толкова по-добре". Колкото по-прост е събеседникът в комуникацията, толкова по-лесно е да го разберете, следователно това правило работи във ваша полза. Може би тази статия ще помогне на някого да намери същите значения и да ги предаде на другите и искрено.