„Той има проблеми с връстниците си, не иска да ходи на училище, просто иска да играе на компютъра!“ Типично така изглежда списъкът с претенции на родителите на почти всяко второ дете в начална и средна училищна възраст. Именно с този „списък с оплаквания“ те се обръщат към психолог, който трябва да научи как да „общуват“ и „мотивират да учат“. Тези задачи, разбира се, вече са трудни за изпълнение, но в някои случаи това е особено проблематично. Говорим за категорията деца, които имат признаци на синдрома на Аспергер, но по различни причини не са диагностицирани навреме. И така, как може психологът, който се обръща с подобни оплаквания, да „подозира“, че детето може да има синдром на Аспергер. синдром: 1. Плъзгащ се, нестабилен, контакт с очите. Като правило гледаме събеседника за 5-8 секунди, след това поглеждаме настрани, след което поглеждаме отново. Ако общуването причинява дискомфорт, ние поглеждаме настрани и крием очите си. Това е добре. Но ако детето практически не прави контакт с очите, въпреки че той щастливо разговаря с вас за всичко и с готовност отговаря на всички въпроси или ви задава въпрос и се обръща, гледайки нещо извън прозореца, това трябва да предупреди специалиста.2. Интонационният модел на речта на детето е особен - речта изглежда малко механична, неизразителна.3. Струва си да се обърне внимание и на общите двигателни умения. Често децата със синдром на Аспергер създават впечатлението, че са „сковани”, непохватни, с недостатъчно координирани движения.4. В разговор, без смущение, детето ви разказва такива подробности от живота си, които обикновено се казват не само на непознати, но и на близките му рядко (например информация колко пъти седмично майка му му е правила клизма и др. .)5 . Детето използва „книжни изрази“. Нещо повече, неговият богат речник явно е в дисонанс с наивността и незрялостта на неговите преценки.6. Той смята непознати хора за свои приятели, например деца, с които е играл само половин час на детската площадка. Между другото, добър въпрос за определяне на степента на социална компетентност на детето би бил: „Каква е разликата между приятели и познати?“ Едно невротипично дете с нормален интелект може лесно да отговаря на въпроси от около петгодишна възраст. Дете на 11-12 години със синдром на Аспергер с висок интелект обикновено не може ясно да обясни разликата.7. Обяснява проблемите си в отношенията с връстниците си с това, че „не го разбират“, „те го тормозят и дразнят през цялото време“, „те казват, че си глупак“ и т.н. В този случай е препоръчително да поискате няколко примера за такива инциденти. Тогава може да стане очевидно, че детето попада в глупави ситуации поради неразбиране на „неписаните“ правила на човешкото общуване. Например, едно момче каза, че неговите съученици са се заговорили да затворят вратата в класната стая и да седят тихо, за да направят номер на учителя, който ще си помисли, че няма никой в ​​класа. Когато учителят започна да дърпа ръчката, това момче каза силно: „Тук сме, Сергей Петрович, искаме да се скрием от вас“, което естествено спечели няколко неласкави коментара по негов адрес от съучениците му. Така че, ако има такива признаци, за да се изясни картината, струва си да зададете още няколко въпроса на родителите: 1. Когато детето ви беше на две-три годинки, имахте ли желание да проверите слуха му, тъй като може би не винаги отговаряше на името си първия път, но веднага тичаше, ако му предложиха бонбон?2. Кога се появи "аз"? Имало ли е период, в който детето е говорило за себе си във второ лице („искаш ли бонбон” вместо „Искам бонбон”?)2. Интересуваше ли се от децата на площадката? Дали „тренираше“ да играе кооперативни игри или имаше някакви трудности (не разбираше правилата, искаше винаги да е първи, налагаше свои собствени сценарии или правила, беше твърде „умен“)?3. Играло ли е детето на сюжетни игри и изиграло ли е впечатленията си (след посещение на цирк, зоологическа градина и др.)?4. С охота споделяше ли впечатленията си от разходката, от посещението на детската градина (например разказа как „Маша и Петя се скараха и