I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Имунитет Статията представя случай на клиент (получено съгласие) за работа с имунитет по метода на емоционално-имагинативната терапия. Показана е неговата биологична и психологическа връзка. Имунитетът е способността на живите същества да се противопоставят на действието на увреждащи агенти, запазвайки своята цялост и биологична индивидуалност. Още в самата дефиниция са принципите, които следва имунната система: свобода, цялостност, независимост, неприкосновеност, индивидуалност. От психологическа гледна точка тези думи означават лични ценности, включително правото да бъдеш себе си, запазване на собствената си уникалност, личните граници, правото на автономия От гледна точка на практиката на емоционално-въображаемата терапия (EFT) е имунитет разглежда като нещо отговорно за неприкосновеността не само на тялото в частност, но и на индивида като цяло. Функции на имунната система: - помага на индивида да запази своята индивидуалност и уникалност при взаимодействие с външния свят (следователно, по въпроси, свързани с отслабването на имунната система, ключът към решаването на огромен брой не само психосоматични, но и лични проблеми е погребан); предпазва тялото от проникване на чужди вещества; гарантира, че части от тялото не се обръщат една срещу друга; - идентифицира и унищожава мутантните клетки . Имунните клетки са много чувствителни към нашите емоции. Те се активират, ако състоянието ни е нормално, и губят първоначалната си функция, ако разберат, че животът, който искат да защитят, не си заслужава. В същото време дали животът си струва или не, решава самият човек, самият носител на имунитета. С други думи, имунните клетки се мобилизират най-добре, когато защитават живот, който наистина си струва да се живее. Например клиентски случай „Мързеливи войници и Баба Яга“ Сергей започна да боледува често през последните години, така че посветихме една от консултациите на имунитета. Помолих Сергей да представи своите имунни клетки. Видя ги под формата на отпуснати войници, сякаш след обилен обяд. Наблизо се появи изображение на болест: Баба Яга, облечена в дрипи. Тя хвърли кал по войниците, но на тях не им пукаше. Тук можем да говорим за имунологична толерантност. Имунологичната толерантност е толерантност към присъствието на някой друг, т.е. наличието на клетки, различни от собствените в тялото. Такава толерантност се формира през пренаталния период. Тогава е необходимо, за да не се отхвърлят имунните клетки на майката (пасивен имунитет). След раждането необходимостта от пасивен имунитет изчезва, тъй като детето развива свой собствен активен имунитет. Активният имунитет, преведен на психологически език, е аналог на границите на личността. Те защитават човешкото его и то може активно да се прояви. В този клиентски случай имунологичната толерантност по някаква причина позволи на външните влияния спокойно да останат на територията на тялото на клиента, свободно замърсявайки територията му с мръсотия. Следващата стъпка беше идентификация с образа на Баба Яга. - Баба Яга, какво правиш за Сергей - Искам да го унищожа, защото той иска да се унищожи? Той не се грижи за себе си правилно. След това помолих клиента да погледне кого трябва да пазят войниците. Те трябва да бъдат защитени от ярка светлинна енергия, която е покрита в стъклена колба. Имаше мухъл по тази колба. Помолих Сергей да се идентифицира с изображението на този калъп. Тя ни показа, че стъклото е непокътнато, но мръсно и на петна. - Мухъл, откога си тук? - Около три години, когато Сергей спря да се грижи за здравето си. - Но защо взе такова решение? Тогава клиентът си спомни себе си, на 20 години. Сергей се завърна от чужбина, където искаше да остане да живее, но плановете му не бяха предопределени да се сбъднат. Чувстваше се като провал. През същия период бяха добавени проблеми с финансите и обучението, близък роднина почина и военните действия започнаха в неговия регион. Тогава те възникнахамисли да се хвърля под влак. Сергей погледна по-отблизо образа си: през зимата той не беше облечен според времето, защото просто нямаше достатъчно пари за по-топло яке. След това клиентът се идентифицира със същия Неудачник, който проявява суицидни тенденции. Тази част стоеше на платформата на метрото с мисълта „може би мога да свърша всичко?“, чувствах безкрайна умора от всичко, моята безполезност. В тялото се усещаше в стомаха с киселини и усукване, гадене. Поисках да си представя образ на това, което причинява тези усещания. Оказа се черна змия, извиваща се на кълбо, покрита със слуз и мръсотия. Клиентът не изпитваше нито страх, нито предпазливост към нея. Напротив, тя го махаше: когато се приближеше до нея, веднага щеше да се почувства по-добре. Сега беше необходимо да се превърне в тази змия. Научихме от нея: тя се появи, за да защити Сергей от болка, че никой не се нуждае от него. Дошло е разбирането, че близките му имат нужда от него такъв, какъвто искат да го видят. Но проблематичен, спонтанен, рискован (такъв, който не се вписва в техните представи) не е необходим. И този проблемен е точно на платформата. Но кой не се нуждае от него такъв? Оказаха се майка и баба. Това се потвърди още повече откъм оценки и отношение към клиента. Змията също така добави, че е измислена лично от Сергей. След като не са получили опита на любов и приемане в детството, порасналите деца могат да запазят надеждата, че ако се променят, адаптират се колкото е възможно повече към очакванията на възрастните, тогава най-накрая ще бъдат обичани. Психологическият отдел никога не се случва. Следващата стъпка беше да спре да очаква майка му и баба му да го приемат такъв, какъвто е. За целта приложихме метода EOT – възвращаемост на инвестицията. Сергей отне очакванията си за любов и приемане от майка си и баба си. Образът на това бяха детски рисунки, пощенски картички и занаяти, към които те обикновено реагираха с безразличие. Събрахме тези красиви неща на купчина и им дадохме разрешение да изразят чувствата си към тези предмети, помолихме ги да разкажат какви са били първоначално, да станат едно. Те се превърнаха в детска любов - червено-жълта енергия. И Сергей възвърна тази енергия, която беше инвестирал в отношенията със семейството си, които някога беше откъснал от себе си с надеждата да получи любов в замяна. Тази червено-жълта енергия влезе в стомаха на клиента. В замяна дадохме на майка си и баба щетите под формата на стари парцали и кутии. Вредата е отхвърлянето, което клиентът е получил. По същество това са инструкции „не живей“, „не бъди себе си“, „направи другите щастливи“. След този обмен змията стана по-чиста и вече нямаше примамлив ефект. Клиентът отново стана змия. Тя показа, че 20-годишният Сергей на платформата вече се чувства по-добре и каза, че вече не е необходима. В нашата работа не трябва да се поддаваме на изкушението и да оставяме, да изхвърляме всякакви образи, колкото и отблъскващи да изглеждат. Това може да са нашите важни части. Сергей почувства, че змията определено е негова. Ние се обърнахме към змията и й позволихме да стане това, което беше първоначално. Оказа се, че това е самолюбие: превърна се в червено-жълто-розова енергия. Преди това открихме любовта на детето към родителите и същата тази любов беше към себе си. Сергей прие тази любов - енергията влиза през гениталиите и таза. Това е любовта към себе си като мъж, вашата мъжественост. След като прие тази енергия, образът на 20-годишния Сергей вече нямаше желание да скочи пред влака, искаше да отиде в парка, сред природата. Връщаме се към образа на имунитета. Този съд с енергия стана много по-чист, Баба Яга се успокои и войниците се събудиха. Клиентът, от 20-годишна възраст, е дал разрешение на войниците да защитават територията му. В крайна сметка те не правят нищо осъдително, защитавайки своето. (Това беше необходимо, тъй като Сергей имаше забрана за проява на всякакъв вид агресия, включително тази, която е необходима на всеки жив организъм, за да защити живота и целостта си). Войниците реагираха с аплодисменти и започнаха да се разгряват след дългата почивка. Баба Яга вече не хвърляше пръст по тях. След това на клиента беше предложена мръсотията, която беше върху колбата,