От автора: Притча за това как да намериш себе си и да разбереш кой си...Един човек реши да намери себе си. Той дълго и упорито задаваше на себе си и на другите един и същи въпрос: "Кой съм аз?" Но всички отговори, които получи, не го устройваха. На работа му се възхищаваха. На въпроса на мъжа шефът отговорил, че е роден продавач. Всички приятели единодушно твърдяха, че той е отличен разказвач и животът на купона. Съпругата му каза, че той е грижовен съпруг и най-добрият мъж на света вярва, че всички преувеличават и му казват всичко това, за да се успокои и да спре да „мисли за глупости“. Струваше му се, че зад всички тези „захарни“ определения се крие нещо страшно, което никой не искаше да му разкрие, с всеки изминал ден убедеността във всеобщ заговор срещу него започна да расте. Нападайки упорито другите с въпроса си „Кой съм аз всъщност?“, човекът най-накрая постигна целта си. Околните непрекъснато започваха да избягват отговора и да променят темата, осъзнавайки, че човекът, когото питат, няма да бъде доволен. Човекът вече беше сигурен, че всички крият нещо от него. Той стана необщителен и мълчалив. Усмивката напусна лицето му и се превърна в напрегната, мрачна гримаса. Клиентите се чувстваха неудобно да говорят с него. Сега шефът му вече не го хвалеше за успешните му продажби. И дори по-късно човекът случайно чу, че му търсят заместник, тъй като сега се продава по-зле от всеки друг в компанията. „Така знаех, че ме мамят, наричайки ме роден търговец!“ Нещо странно започна да се случва и с приятелите и познатите му. Както и преди, мъжът беше помолен да разкаже някакъв анекдот или история, тъй като никой не можеше да го направи по-добре и по-вълнуващо от него. Но сега в историите имаше толкова саркастичен и арогантен тон, че никой не се засмя. Хората просто показаха иронични усмивки и възклицания на възхищение. От бившата душа на компанията не остана нищо, което преля капката, че мъжът е станал потаен, необщителен и е спрял да й обръща толкова внимание, колкото преди. Той не повярва на жена си, че се е променил, но за пореден път се убеди, че тя е крила истината от него през цялото това време, наричайки го най-добрият съпруг на света. Човекът напусна къщата, затръшвайки вратата. Ходеше накъдето му погледнат очите. Оказва се, че през цялото това време той е живял в илюзии. Всички, дори близките му, криеха истината от него. Но сега измамата е разкрита. Човекът не знаеше как да продължи да живее в този свят от лъжи. Той не забеляза как се премести извън града и влезе в някакво село. Човекът беше толкова потънал в мислите си, че произнесе няколко думи и фрази на глас „Всички ме измамиха, всичко!“ - каза мъжът на глас. „Никой няма да ми помогне да разбера кой съм всъщност.“ „Мисля, че имам някои отговори на вашите въпроси“, чу се отнякъде спокоен глас, който спря и се огледа изненадано. Без да забелязва никого, той си помисли, че си е въобразил всичко. „Точно пред теб има къща“, продължи гласът. „Влизай, чакам те вътре.“ Човекът внимателно се приближи до странната къща, която наистина се намираше до него. Отвън изглеждаше, че никой не живее в него. Порутената врата се отваряше лесно и леко изскърцваше. Вътре в къщата имаше само една малка стая, в средата на която имаше голямо антично огледало. Стаята беше напълно празна. С още по-голяма изненада мъжът започна да се оглежда, без да разбира кой го вика тук „Не се страхувай, аз ти говоря – огледалото“, отново се чу същият глас. „Аз не съм просто огледало и мога да покажа отговора на всеки въпрос, който зададете.“ „Не може да бъде“, измърмори мъжът. „Сигурен ли съм, че не спя?“ „Повярвай ми, не спя“, отговори огледалото. - Така че, можете да зададете само един въпрос. Хайде! Какво чакаш - Покажи ми тогава кой съм всъщност? – високо каза мъжът след кратка пауза. - каза огледалото. – Приближи се и се вгледай внимателно в огледалото, който е бил обичан и ценен на работа, у дома и в кръга.