Най-вероятно всеки читател е запознат със ситуацията, когато, след като сте скочили от леглото сутрин, разбирате, че сте проспали... В този момент главата ви е в пълен хаос, тъй като всичко трябва да се свърши - да се измие, да се облече, да се оправиш, да заведеш детето на детска градина или училище, и пак имаш време да му приготвиш закуска и т.н. След това бързо се занимавайте с бизнеса си. Сега тези, които карат собствените си коли, ще ме разберат добре. И така, изглежда, че сте направили всичко и избягахте на улицата. Навън е мразовито и трябва да загреете колата (по-лесно е за тези, които имат автостарт), бързате, но стъклото не замръзва и сега най-накрая тръгвате и карате, има трафик задръствания наоколо и пред вас се появява студентска кола, която не бърза за никъде. И…. Това ми се случи тази сутрин и какво можех да почувствам в този момент, разбира се, можете да познаете - някакво раздразнение, дори гняв и започнах да казвам: "Хайде по-бързо, какво правиш..." син, когото закарах на училище и казах: „Мамо, той просто учи и не може по-бързо.“ И тогава си спомних как съм учил себе си. Спомних си колко ме беше страх в началото и че се страхувах да увелича газта, а като свиреха отзад, се обърквах, започвах да се суете и дори можех да спра по средата на пътя. В този момент раздразнението ми изчезна и се появи съчувствие и разбиране и някак странно се оказа, че тази кола започна да се движи по-бързо, без особено да забавя автомобилите след нея. Защо писах за това? Да, защото много често изпитваме негативни чувства към хората в момента, когато те правят нещо нередно или не както бихме искали, но в същото време забравяме, че и ние някога сме били на това място. Например, може да се сърдим на дете, защото разхвърля играчки и после ги блъска в ъглите, вместо да ги събира в чекмеджето, и не разбираме защо... Веднъж казах на майка ми за това, тя каза аз, че крия мръсни чорапи в играчки и тя също не можеше да разбере защо, никога не ми се караше за мръсни чорапи, така че просто свикна чорапите ми да са в играчки. Същото е и с домашните уроци или домакинската работа и т.н. Спомняйте си по-често какви сте били и как сте се чувствали преди и може би ще ви бъде по-лесно да гледате на различни ситуации и по-лесно да отглеждате децата си. Късмет! Семеен психолог Екатерина Долгушева.