Наскоро ми дадоха авторски екземпляри на книга, която написах по поръчка. Това е разказ за светия старец Зосима Еннацкая, който е живял в Башкирия. Когато четеш и още повече пишеш за такива хора, тогава, волно или неволно, се настройваш на тяхната „вълна“, сякаш поради своите възможности. , вие се запознавате със святостта и чистотата на такива подвижници. Ето защо наскоро в разговор с колега стигнахме до следния извод: когато се чувствате уморени или губите сили, добре е да прочетете жития на светци. , за аскетите. Или можете да препрочетете книгата, върху която вчера работих - и да се настроите отново на положително работно настроение вдъхновява и дава сили. Може би нещо в него ще ви отекне с духовна радост в Русе , те се молеха за своята страна и хората, които живеят в нея, но това, което е интересно, е, че светиите бяха същите хора като всички останали, те също изпитваха същите чувства като всички останали. А може и те да са имали своите детски травми, както ще кажем сега. Те обаче имаха свой начин да преодолеят тези травми. В края на краищата за тях не беше организацията на живота им, а искрената помощ на хората и служенето на най-висшето благо. Всички знаем какво е ревност, завист, душевна болка, колко е трудно, когато всичко в живота не върви по начина, по който искаме. Мисля, че почти всеки е запознат със състоянието, когато изглежда, че всичко е свършило и Бог не ни обича, както и други светци, е знаел, или по-скоро, е разбрал това по своя път, пълен с несгоди - всичко, което съдбата изпраща, може да бъде. обърна обратно на нас полза. Те вярвали, че всички трудности и неприятности, които ни сполетяват в живота, са изпитания, след преминаването на които можем да станем по-добри, по-състрадателни, по-милостиви и по-щастливи. Тя е живяла в края на 19-ти и 20-ти век в земите на Уфа и Оренбург. Затова тя се нарича светец на два региона наведнъж - Башкирия и Оренбург, родена през 1820 г. и починала през 1935 г. Тя живя 115 години и до края на дните си запази бодър дух и ясно мислене! Въпреки че за нея се знае малко, силно се надявам книгата да даде възможност на повече хора да научат за светицата. Дядо ми е от Башкирия и ми беше особено приятно да науча и пиша за светеца. Сега правя планове да отида при нейните мощи и да остана там, където е живяла тя, родителите й са били селяни, занимавали са се с градина, гледали са добитък... А дъщеря им е растяла скромно и трудолюбиво. И когато дойде времето, я омъжиха, но съпругът й отиде да се бие в Руско-турската война и скоро беше убит. А единственият й син умря на лов. Такова нещастие може да сломи всеки, но не и млада вдовица. Тя събра сили и отиде в Покровско-Еннатския манастир, за да стане монахиня и да посвети живота си на помощ на другите хора, така прекарваше дните си, помагайки на хората в различни беди и нещастия. Тя помогна със съвети как да избегне скръбта и да организира живота си, тя се молеше и хората се възстановиха от физически и психически заболявания, тя можеше да види смисъла на този или онзи тест, който се натъкна на пътя на човек, тя утешаваше с любов и състрадание. Случвало се е да й доведат домашни животни - крави, коне, които в онези времена са били храна за цялото семейство, а майка Зосима е ходила няколко пъти до Йерусалим! По това време тя вече беше дребна суха старица, но по воля и физическа сила не отстъпваше на младите хора. Как е успяла да измине повече от четири хиляди километра сама пеша е невъобразимо! И цялото пътуване отне около година! Мога да ви разкажа много за тази невероятна жена, но засега ще спра и на илюстрациите към книгата на художника. Те са толкова светли, мили, сякаш грееха. Това бяха жените... Вместо да паднат духом и да се смятат за жертва на обстоятелствата и съдбата, те посветиха живота си на служба на хората. И в това намериха своето щастие. И най-важното - 2024