Старият ми телефон, уви, се счупи. Не е станал нито красив, нито функционален. Само че сега вече не го харесвам. И през последните 6 години дори не е имало мисъл да го промените. Влюбих се във външния му вид, а след това се приспособих и свикнах с функциите му. Той беше мой. Просто, разбираемо, специално за мен Сега, когато стана невъзможно да работя с него, не можах да свикна с него, не можах да се установя, реших да си купя нов. И ето ги: съмнения и страхове. Необходимо е да се намери такъв, който прилича на мен, за да не е претоварен с ненужни, ненужни функции. Най-важното за мен в един телефон е възможността да изпълнява основни функции и да има идеален външен вид В продължение на месец разглеждах различни модели телефони. Освен това цената им беше ограничена не защото беше невъзможно да се купи, а поради моето убеждение, че колкото по-скъпо и готино, толкова по-малко надеждно... И сега го намерих! Това е просто, красиво и изглежда, че ми отива идеално. Сега можете да сте сигурни, че ако няма фабрични дефекти, няма да има нов телефон в следващите, поне 6 години. Е, какъв е смисълът от цялата тази трогателна история? Изведнъж се сетих за пазарните отношения в любовта. В края на краищата всички ние се избираме един друг въз основа на някои важни за нас параметри и след това „купуваме“. В кавички, защото не купуваме за пари в буквалния смисъл, а за други неща: внимание, емоции, топлина, присъствието на друг наблизо. Вашият партньор може да бъде сравнен с вашия телефон. Обичах телефона си много дълго време, затварях си очите за всичките му недостатъци, приемах го такъв, какъвто беше, наистина го харесвах и тогава в един прекрасен момент ми се стори, че ме предаде, счупи се и Спрях да го обичам. Но ако го погледнете: това все още не се случва от само себе си. Липса на грижа от моя страна, това е от доста време и просто не беше предназначено да продължи толкова дълго. Ето какво се случва с хората, когато нещо се обърка - обиждаш се, тръгваш си и отнасяш със себе си дълбоко чувство на обида. Но винаги са виновни и двамата... И каква е грешката на телефона? Просто излиза нов модел: по-модерен, по-интересен, по-функционален, трябва да го купите веднага. И няма значение, че не ми подхожда (грешен интерфейс и много безполезни функции). Приятелите ми ще ревнуват, ще повиша статуса си... С партньорите също. Веднага щом се намери някой по-интересен, трябва да го вземете. Все пак аз съм най-добрият и имам нужда от най-доброто. Но колко дълго трябва да търсите? Това правят хората, които все още не са решили точно какво представляват за себе си, какво означават за себе си, от какво имат нужда. Така че те търсят идеална двойка, телефон, връзка, къща, кола... Просто за да бъдат забележими за другите, за да бъдат харесвани, за да предизвикат възхитени погледи не може да намери правилния. Винаги има нещо, което не ти харесва: грешен цвят, прекалено тежък или прекалено лек, не е удобен, няма достатъчно функции, звъни тихо или силно... И човекът търси, търси, обмисля варианти, сменя телефона. Хората са във вечно търсене на най-добрия вариант и много често човек сравнява своя телефон с телефоните на приятели/семейство/познати: „и техният е по-добър (по-удобен, по-готин, по-нов).“ И определено трябва да закупите същия или да го смените. Тревата на съседа ти е по-зелена...И има хора, които нямат телефон. Казват, че са щастливи. Те не зависят от внезапни ситуации, от спешни повиквания, които изискват незабавна помощ на някого. Дори и да имат телефон, такива хора нямат панически страх да го забравят у дома, спокойно ще живеят без него през деня, а вечерта просто ще отговарят на пропуснати повиквания. Техният живот и събитията в него зависят единствено от тях самите, а не от приятел, който се е обадил, който е измислил нещо да прави тази вечер. Но те имат телефон и по някаква причина им трябва, за да се обадят на приятел, когото не са виждали отдавна, да чуят гласа на скъп човек. Телефонът е комфорт, удобство,».