Как да спреш да се срамуваш от себе си! А това изобщо не е необходимо – да се отървем напълно от срама е социално чувство и в известна степен то ни служи за наше добро. Чувството на срам се появява в отговор на несъответствие със собствените или обществените представи за „доброто/правилното“ поведение на човек/жена/майка/специалист..., за доброто и злото и др. норми и идеали. „Благодарение на срама ние не акаме на площада“ и избягваме много антисоциални действия и грешки. Умереният страх от изпитването на срам може да допринесе за развитието на желанието за съвършенство, да ни помогне да израснем и да станем по-добри. Въпреки това, прекомерният страх от срам може да попречи на нашето развитие. Това се случва, когато човек се чувства безсилен, неспособен да отговори на някакви свои и обществени норми и идеали. В този случай страхът от срам води до желание да скрие своите недостатъци от себе си и другите, до нерешителност и тогава човекът се опитва да се показва по-малко, да избягва контакт с други хора, да се крие, да пропада в земята и да изчезва. Чувството на срам е тясно свързано с нашето самочувствие, с представата ни за себе си: какъв съм днес и какъв трябва да бъда. Колкото по-голямо е разстоянието между истинското и идеалното Аз, толкова повече срам изпитваме за себе си и страх да го изпитаме, ако някой разбере за нашето несъвършенство. Ще се опитам да говоря накратко за това какво можете да направите, за да се срамувате от себе си все по-малко и по-малко да се страхувате да изпитвате срам, но искам да разберете, че всичко това е много сбито и всичко това е много по-ефективно да се прави в процеса на психотерапия. ✔ Забележете постиженията и успехите си, забележете какво правим ние самите за това - нашите сили и способности, присвояваме ги за себе си, хвалете се ✔ Забележете с чий глас се критикуваме и обезценяваме и се научете да се защитавате от този глас, култивирайте се; вътре в себе си гласът на вътрешен адвокат, който ни оправдава; ✔ Намалете дистанцията между реалния Аз и идеалния Аз: ➖ не си поставяйте далечни цели, фокусирайте се върху най-близката зона на развитие: следващата стъпка или две или три ;➖не се сравнявайте с другите, започнете само от вчерашното си аз, позволете си да се движите със собственото си темпо и посока;➖бъдете критични към своите вярвания и идеали: кой е определил това, съгласен ли съм с това, защо е важно да аз, какво наистина искам и т.н.;➖Разграничете собствените си идеи за това какъв искам да бъда от социални и наложени;➖Формирайте своя социален кръг от хора с подобно мислене, които споделят вашите ценности и идеали;✔Фантазирайте какво ще се случи и какво мога да направя, ако се случи най-лошият страх (ако се опозоря и се засрамя), помислете за варианти за възможни решения; Помнете, че „страхът има големи очи”:➖на практика няма непоправими ситуации, можете да извлечете полза и смисъл от почти всичко;➖другите хора мислят за нас много по-малко, отколкото ние мислим, те са готови да ни простят много, да ни дадат втори шанс и никога да не помним нашия срам;✔Подгответе се за ситуации, в които страхът от срам е най-силен, развийте способностите си;✔Опитайте се да се проявите повече в подобни на плашещи, но по-безопасни условия;✔Дайте си време, не настоявайте себе си напред с провокации, предизвикателства, не карайте с тояги, но и да не си позволявате да се застоявате твърде дълго на едно място, водени от страхове. Продължете напред със самообслужване, държейки ръката на страха си и държайки ръката на вътрешния си защитник. Срамът е само сигнал, а не краят на света.