Децата днес имат повече възможности, но по-малко интерес към четенето, отколкото връстниците им преди 20-30 години. Родителите носят голяма отговорност да извлекат от необятната книжна индустрия за своите деца точно онези бисери на литературата, които ги учат да мислят, да съчувстват и да се стремят да бъдат като героя. Често, поради яркостта и изобилието от снимки, децата са доволни да прочетат първите страници и да прегледат цялата книга. Вероятно краят на сюжета е ясен, интересът към книгата е загубен. Може би тази приказка ще помогне на децата ви да прочетат книгата докрай. Имало едно време едно момиче Иришка. Тя живееше ни далеч, ни близо, ни високо, ни ниско, в двуетажна къща, на първия етаж. Иришка е голям мечтател, тя ще измисли някакъв занаят, а след това мама и татко ще мислят дълго време как се е образувала такава красота. Много се харесаха куклите на Иришка. Всеки от тях имаше цял куфар с екипи, ушити върху тях, всички новомодни. Иглите за плетене бяха приятели с пръстите на момичето и от честите срещи искряха от радост. Само книгите бяха обидени от Иришка. Много от тях, непрочетени, бяха скрити под масата на момичето, Иришка четеше бързо и с правилната интонация, но книгите не й бяха интересни. Или не ви харесва историята, или има по-важни неща за вършене. И непрочетената книга ще се премести от масата под масата. И тогава един ден Иришка четеше книга с приказки. Четох и четох. Четох и четох. Думите се събираха все по-бавно и по-бавно и очите започнаха да се затварят. Момичето не забеляза как заспа. Момичето се събуди. Огледах се и тя не беше вкъщи, а на горска пътека. Иришка тръгна напред и изненадано погледна към гората. Ана ще я срещне с момиче с червена шапка и мръсна рокля. Развълнувана Иришка изтича и попита: „Момиче, момиче, какво ти се случи?“ Ето какво чула Иришка: „Преди три дни мама ме изпрати при баба ми, а момиченцето Иришка спря да чете приказката за мен, сега не знам къде ще свърши приказката. ” Иришка се изненада и започна да гадае за нещо. Тя покани Червената шапчица да върви с нея по пътеката. Заедно е по-забавно. Колко време отнема срещата с момичетата, друго момиче с кошница паднали кокичета. Иришка започна да оцветява отново, за да види какво се е случило. Момичето отговаря, че мащехата й я изпратила през декември за кокичета, месец април й помогнал да намери цветя, но тогава момичето Иришка се уморило да чете приказката и непознатият не знае какво да прави по-нататък. Иришка възкликна: "Къде сме?" „В страната на непрочетените приказки“, отговориха в един глас момичетата. „Откакто се загубихте в тази страна, те спряха да четат приказката за вас.. Трудно ще се измъкнем от тази страна, само ако приказката се прочете до края.“ Иришка седна на един пън голям бор и започна да плаче. Момичето дълго плака. Не забелязах как отново заспах. Иришка се събуди от силен рев. Момичето потръпна и се огледа. И тази книга падна на пода. Момичето беше щастливо. Разбра, че само е мечтала за страната на непрочетените приказки. А зад вратата в кухнята мама и татко си говорят нещо. Тя е вкъщи! Иришка вдигна книгата от пода. Прочетох историята до края. Тя се качи до масата и започна да търси книгите „Червената шапчица“ и „Дванадесетте месеца“. Иришка много искаше Червената шапчица и нейната доведена дъщеря всичките им приключения да завършат с щастлив край.