I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Поредицата от новогодишни празници е към своя край, децата получиха всички подаръци, посетиха коледни елхи и представления, натрупаха впечатления и сега ги усвояват всички Така се случи, че малкият ми син ще се роди седмица преди Нова година. Той чакаше подаръци цяла година: коли, роботи, железопътни линии и т.н. И сега ги получи. Подаръците се изсипваха почти всеки ден в продължение на почти 2 седмици. Беше някак страшно да публикувам всичко наведнъж... Да кажа, че детето е в шок, би било малко. От изобилието от впечатления той се превъзбуди и загуби обичайното си ежедневие. И тогава започнах да чакам нови коли всеки ден. За негова изненада новите коли (и други подаръци) свършиха, но жаждата за нови преживявания остана, сякаш подаръците можеха да компенсират родителската любов, да го изпълнят с топлина и да го заредят с емоции. Но това не е вярно. Разходките и игрите, приказките и приказките за лека нощ са това, което децата помнят, когато пораснат, а не играчките. На днешните деца се предлага почти ВСИЧКО на сребърен поднос. Има толкова много играчки. И ние искаме да дадем на детето си колкото е възможно повече, компенсирайки това, което толкова ни липсваше в собственото ни детство, но колкото повече и по-често купуваме играчки, толкова по-малка е тяхната стойност за децата. И има малка полза за развитието, по-скоро вреда. Получавайки готови комплекти за лекари, готвачи, фризьори и т.н., децата не се учат да фантазират и да използват импровизирани средства за собствено забавление. Те вече нямат нужда от творчество – имат всичко, което искат. И въпреки това разнообразие, те имат 5 клуба на седмица, танци и английски, аниматори на рождени дни и развлекателни центрове на празници и много други за научаване на нова информация. Време е впечатленията да стихнат и знанията да се депозират. А постоянната надпревара и пренасищане притъпяват вниманието, принуждавайки ви да се обърнете навътре, към себе си, а не навън - към външния свят. Пренаситената среда води до свръхстимулация, а оттам и до закъснение на мисленето, затруднена концентрация и общо разстройство на детето развива упорито желание да консумира, то няма време да се наслади на новата играчка и да си поиграе с нея. Сякаш изстива към нея и копнее за нови и нови и нови впечатления. Това е надпреварата на малкия консуматор, може би родителите трябва да умерят ентусиазма си и да останат в контакт с детето - да играят на спокойни игри, да рисуват, да извайват от пластилин, да съчиняват заедно приказка и да я разиграват. Спрете надпреварата за потребление и обърнете внимание на качеството на взаимоотношенията. Това е важно във всяка възраст.