I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: През живота си съм виждал много такива интуиции и интуитивни хора, които толкова гордо заявяват, че всичко им е ясно с хората от пръв поглед. „Интуицията е гласът на Бог“, прочетох онзи ден. Както каза! Уау! Харесвания и благодарности веднага заваляха. Все пак бих. Най-после обясниха какво е. Но се чувствах някак обиден за Бог. Интуицията е гласът на Бог... Заслужава ли си да обвиняваме всичко на Бог? Вие сами вземате решението и носите отговорност за него. Спомнете си колко пъти интуицията ви е измамила? Колко пъти веднага сте завъртяли валовете и сте изчезнали в мъглата, без да проверите дали е права? Да, и защо да проверявате дали сте й повярвали и сте я последвали. Хората често вземат решения интуитивно. Защо има толкова много нещастни хора наоколо... Ето какво се случва, ако поне за минута се замислите сериозно върху темата на днешното ми размишление. За да направя разговора по-конкретен, ще дам пример от собствения си живот. Ще бъде хем по-забавно, хем по-ясно. Веднъж ме поканиха в предаването „Хайде да се оженим” като кунак. Тази роля обикновено се играе от приятели, познати, колеги и други познати на булката или младоженеца. Седя мирно на главния канал на страната и тихо се радвам, че никой нищо не ме пита. И аз съм щастлив, защото телевизията е най-лошото място да изразиш собствените си мисли, освен ако не си президент на страната или в най-лошия случай директор на канала. Ще те прекъснат по средата на изречението. Те ще изрежат каквото им трябва. И фактът, че по-късно те кара да изглеждаш като пълен идиот, няма значение за никого. Припичах се под светлините на прожекторите около двадесет минути, преди, както е предписано от сценария, да ми зададат някакъв въпрос, на който всъщност не ми дадоха отговор. Мързи ги да изслушат до края. Те се уморяват от хората. На ден се снимат по няколко програми. Наричаха ме и стар разпусник, явно заради побелялата ми глава. Още от първите секунди на заснемането имах чувството, че водещата Л. Гузеева е ясна с мен. Можете ли да познаете защо? Точно така, интуицията. В случая нейната. През живота си съм виждал много такива интуитивци и интуиции, толкова гордо заявяващи, че всичко им е ясно с хората от пръв поглед. След двадесет години изучаване на психология и консултиране и откакто бях на двадесет и пет, малко ми е ясно. Само предположения. И на тях от първия. Отдавна се отучих да не се обиждам. Особено за такива дреболии. Отново седя, забравен от всички, слушам изповедите на булките и се чудя кой наистина има дизайн на младоженеца и кой е дошъл да се появи на големия екран. Естествено, гледам младите дами отблизо. За щастие все повече се заглеждат по водещите. И ето, в паузата между смяната на булките получавам вниманието на водещия за втори и последен път. И тя ми казва: „Ти проследи момичето с такъв всепоглъщащ поглед“. „Стори ти се“, отговарям с най-учтивия тон. - Не. Не изглеждаше така. Отдавна нищо не съм мислила!!! Защо мислиш, че е била толкова сигурна в това? вярно Интуицията й подсказа. А сега какво всъщност се случи. Младата дама изобщо не беше мой тип. Напълно. Освен това бях в умерена депресия вече три месеца. И в това състояние либидото почти не дава признаци на живот, което ви позволява да гледате жените с приблизително същата степен на похот, с която гледате дърветата и храстите край пътя. Има красиви. Разбираш с ума си. Но желанието е нула. Но това не е всичко. За да успокоя мъките си, вече втори месец пих сериозен антидепресант, който радикално потискаше либидото. Не възразих на водещата, защото много добре разбирах защо не е мислила за нищо дълго време. И ако беше възразил, веднага щеше да му лепнат етикета лицемер. Сега най-накрая можем да се върнем към основната тема. Стоманобетонната увереност на Л. Гузеева беше дадена от интуицията. И определено не беше гласът на Бог. Бог никога не би прелетял покрай касата с такова подсвирване, оценявайки моментното ми състояние и хвърляйки поглед към отиващата си млада дама. С други думи, това беше гласът на подсъзнанието на Л. Гузеева, целият опит, който той беше натрупал в продължение на дълъг живот, депозиран в15. 01. 2019