Чували ли сте израза: колкото повече хора опознавам, толкова по-често харесвам кучета? През годините на консултиране чувам фразата толкова често от клиенти, че започнах да вярвам в целта за ушите си. И днес имаше прозрение, че жизненият път на човека е толкова тясно свързан с мислите на човека, че той престава да възприема реалността, може да изтрие целия смисъл на живота, който в най-важния момент предизвиква безразличие дори към самия него. да не говорим за околната среда, човек е изцяло зависим от собствените си мисли. И колкото по-малко „боклук“ съдържат под формата на реклами, телевизионни сериали, новинарски емисии и повтарящи се ретроспекции, толкова по-лесен и спокоен е мисловният процес. В момента наблюдавам голям брой хора, откъснати от реалното състояние на нещата отишли ​​във виртуала или сериалите, които съдят живота с наложени шаблони, сякаш са се превърнали в гуру на чужди съдби. Всъщност човек може да говори с часове само за това, което го тревожи, преодолявайки емоционалните рани с думи. И колкото по-силен е моментът, толкова повече думи изрича за себе си и за болката си. Ако искаш да опознаеш един човек, дай му възможност да се изкаже, каза ми една мъдра баба, когато бях още дете. И до ден днешен нейните думи са като балсам за мен същата фраза, човекът сякаш се връща към първоначалната позиция, която го е довела до такава мисъл, предоставяйки му удобно оправдание в изобилие. В резултат на това почти всяка поговорка се превръща в лакмус по пътя към влошаване на вътрешното състояние и външно проявление. Личността се разрушава отвътре, поддавайки се на изкушението да стане като зло Животът в доброта и мир със себе си оставя надежда за изчезване на изпитанията, подготвени от съдбата, т.к Съдбата не е нищо повече от липса на избор, поход по тясна пътека по серпентина или като еквилибрист на върха? Ще говорим в следващите публикации...