I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

Когнитивната лингвистика, наред с философията и психологията, е научна дисциплина, за която проблемите на мисленето имат централен, ядрен характер. Тази област на научното познание възниква през 70-те години на миналия век и приема организационна форма под формата на различни институции през следващото десетилетие. Тя се основава на постулата за единството на езика и психическата организация на човека. Ясно е, че основната концепция на този клон на лингвистиката е когницията. Има много определения за „познание“. Лично аз предпочитам следното: когницията е умствено действие, което „обединява процеса на постигане на знание (т.е. познание) и неговия резултат (т.е. знание)“ (Т. Скрабцова. „Когнитивна лингвистика“, 2011 г.) Един от водещите експерти в областта на когнитивната лингвистика е американският учен Джордж Лакоф. Като ученик на изключителния американски лингвист Ноам Чомски, създател на теорията за генеративната (трансформационна) граматика (лингвистика), впоследствие той става негов най-последователен противник. Между другото, Ноам Чомски е не само най-цитираният сред живите учени, но и един от гурутата на западната цивилизация. Вероятно е Стивън Хокинг. Имаше и Умберто Еко, който наскоро ни напусна... В основните си творби (J. Lakoff, M. Johnson. Metaphors We Live By, 2007; J. Lakoff. Women, Fire and Dangerous Things, 2011) Lakoff не само описва нови модели на познание, но и поставя нови хоризонти за развитието на когнитивната наука. Първата книга полага основите на концептуалната теория на метафората, втората е посветена на процесите на категоризиране на мисленето, а също така доразвива теорията за прототипите, предложена от американския лингвист Елинор Рош. За нас, психолозите и психотерапевтите, най-голям интерес представлява тази част от научния текст на тези книги, в която авторът сравнява стария модел на мислене, приет в традиционната лингвистика, с новия, създаден не само от лингвисти, но и от специалисти. в други области на хуманитарните науки: философи, психолози, логици, семиотици и много други. Въпреки това Лакоф най-ясно и последователно формулира и сравнява под формата на разграничение (разграничение) основните идеи на тези два подхода към мисленето. Традиционен подход // Нов подход Мисленето е абстрактно и не зависи от конкретно въплъщение // Мисленето е „въплътено“, т.е. определено от „телесния опит“ на човек. Мисленето протича благодарение на абстрактните символи // Мислене образно и метафорично. Мисълта е атомарна, разложима на компоненти // Мисълта има свойствата на гещалт, неразложима. Мисленето е логично // Мисленето е екологично (функциите на мисленето зависят от общата конфигурация на концептуалната система). От това сравнение става ясно, че метафората е призната за ключов когнитивен модел в съвременната лингвистика. В лингвистичната и филологическата традиция явлението метафора е познато от дълбока древност, но едва през втората половина на 20 век. Има фундаментална промяна в представянето на този феномен на езика: метафората се разглежда не само като реторична фигура, но и като основен когнитивен механизъм, който организира нашите мисли, формализира преценките и структурира езика. Именно благодарение на метафората и нейната най-важна функция – номинативна или назоваваща – не само предметите, не само природните явления, но и много повече получават своите имена. Например, телесни усещания и състояния (спомнете си „буцата в гърлото“ и „паническата атака“, така обичани от много невротици). Метафората улавя и записва човешкия опит, позволява той да бъде присвоен и включен в съществуващия Модел на света, осигурявайки неговото постоянно и непрекъснато актуализиране. Под „гещалт“ Лакоф разбира включването на сетивното, емоционалното познание в умственото действие, както и общата ориентация на човешката психика към пълнотата на познавателния акт, в.