От автора: Статията е публикувана на моя уебсайт Учим се да не чувстваме това, което чувстваме. Забравяме как да чуваме себе си, да разбираме себе си, спираме да се разпознаваме. Какъв е смисълът от тази глупава игра на криеница със себе си? Има красива версия, че спираме да възприемаме нуждите си от детството. Но не от ранна детска възраст, когато сме още прости и мъдри, а малко по-късно, около три или четири години, когато с плахите си детски стъпки навлизаме в света на възрастните и се опитваме да изградим отношенията си с него Често родителите и близки хора отговарят на искането на детето за една порция или „добавка“ на любов, топлина, грижа, обич, внимание се отговаря с отказ, поради различни причини - вечна липса на време, умора, проста невъзможност да изразят тези чувства, т.к. самите те не са били научени в детството... Това не е упрек към родителите им, защото ако това се случи, то това е сигурен знак, че и те не могат да се грижат за себе си. Те се дразнят, когато чуят тези молби - да поиграят с бебето, да почетат, да изпеят песен, да нарисуват или да направят нещо заедно, ядосват се, с една дума, много се притесняват, отново и отново упрекват бебето все повече и повече. за това, което не вижда и не оценява работата на възрастните Когато се сблъска с откази, упреци и раздразнение, бебето се обижда, не разбира и се опитва да закара болката в най-далечния ъгъл на душата си, всеки път намирайки друго извинение. за родителя. Научаваме се да не изпитваме нужда от любов, от грижа – така в живота има по-малко болка и по-лесно се справяме с нея. Научаваме се да не забелязваме чувствата си, нуждите си, оцеляваме. Отдалечаваме се и се дистанцираме от себе си, с времето преставаме да си спомняме кои сме всъщност, забравяме какво искаме, какво ни носи истинската радост и удоволствие. И един ден нашият план да оцелеем без чувства постига целта си, ние се превръщаме в точно такъв човек и консуматорското общество ни втълпява идеята, че радостта и щастието могат да се купят чрез притежаването на нещо - красива кола, апартамент, престижна работа, бижута ...никога не се знае, рекламата на стоки и услуги е станала част от живота ни. И в преследването на щастието ние разменяме едни неща за други, защото притежаването на нещо ни доставя само моментна радост. Но тук рекламата отново идва на помощ, предлагайки ни различен продукт, за да не се отклоним от този път на потребление, да не започнем да мислим и да си спомняме какво наистина искаме? Трудно е да видиш друг човек в себе си, болезнено е да приемеш факта, че някога сме предали и изоставили себе си, горчиво и обидно е да разбереш, че толкова много време беше пропиляно почти напразно, докато постигахме „нашите“ цели една фраза: „Ние сме уязвими, но не и слаби. Много хора не разбират разликата».