Всичко ще стане очевидно, като сиви и бели надписи на стената с големи удебелени букви. Наскоро забелязах, че често споря с хора, които категорично изразяват мнение за каквото и да било. Сякаш самото изключване на наличието на други опции ме грабва. Бих искал да разширя зоната си на видимост. Исках да пиша за това, да спекулирам за какво става въпрос, какви критерии и житейски парадигми ръководят тези и други хора. Когнитивната сложност е способността да виждаме най-тънките разлики между явленията и да реагираме на тях абсолютни термини: мнението е правилно или грешно, решението е добро или лошо, тоест ниска нужда от когнитивна сложност. Така мислим в стереотипи, нагласи, интроекти са по средата. Абстрактната и аналитичната част на ума се комбинират помежду си. И това, което контролира тази променливост, е нивото на потребност от когнитивна сложност. Какво влияе на нуждата? Защо за някои е важно да оценяват всички гледни точки, да вземат предвид нюансите, докато други (с ниска нужда от сложност) - твърдо се придържат само към една гледна точка: ниска потребност от когнитивност сложността и високата степен на категоричност са ресурс. Когато се справяте със стреса и безпокойството, черно-бялото мислене е много полезно. В медицината и в армията, по въпросите на безопасността или постигането на резултати в работата, в спорта. Помага ви да вземате бързи решения. Така че, след като прочетох умни книги, не разбрах защо ниската нужда от когнитивна сложност ме притеснява. Психотерапията (нативна проекция) ми помогна за това. Но разбрах защо е необходимо разделяне на категории и създаване на рамки за различни концепции. Не можем да видим всичко, което ни заобикаля, докато не измислим подходящо име за феномена (Лин Тилман). Според Фестингер необходимостта да останеш верен на себе си и решенията си помага да се запази самочувствието и да се предвиди поведението на другите хора. За да поддържаме чувство за идентичност, разбиране за това кои сме всъщност, трябва да сме около достатъчно хора, които мислят и чувстват същото. Това създава впечатлението, че нашето светоусещане, нашите нагласи и действия, нашите убеждения и поведение са правилни и адекватни на всяка ситуация удави се сред многообразието от мнения.