Всеки от нас, поне веднъж, се е хващал да мисли колко страхотно би било, ако сексуалното привличане никога не ни предаде. Колко чудесно би било, ако желаем партньор със същата интензивност, която ни е присъща, когато сме влюбени. Колко чудесно би било, ако ние самите отговаряхме на желанията на партньора си с удоволствие и радост толкова често, колкото той и ние самите искаме. И когато в живота си сме изправени пред противоположни чувства, започваме да се завладяваме от съмнения и притеснения: дали всичко е наред с нас? И какви причини ни карат да губим желанието си? В сексологията има такъв термин: фалшиви сексуални разстройства. Означава нарушения при тези, които изобщо нямат отклонения в сексуалната сфера. Оттеглянето или липсата на сексуално желание все повече се превръща в такова фалшиво разстройство. Най-интересното е, че ние самите може да сме доста доволни от честотата на нашия сексуален живот, но по някаква причина започва да ни се струва, че това не е достатъчно. И точно в този момент започваме да се завладяваме от безпокойство: правилно ли е да искаме толкова, колкото искаме? Всъщност в различни периоди от живота, както при мъжете, така и при жените, възникват моменти, когато нивото на сексуалното желание намалява до определено ниво и след известно време отново се повишава. Такива периоди са норма в нашите сексуални отношения. „Желанието за желание“ ще ни съпътства през целия ни живот в зряла възраст, защото е, уви, невъзможно да поддържаме постоянно и дълго време високото ниво на нашето желание, което поддържаме в началото на една връзка. Има разбираеми причини за това, първо, това е типът на нашата полова конституция. Този индикатор показва три неща: ниво на сексуално желание (колко искаме), ниво на сексуални възможности (колко можем), ниво на устойчивост на неблагоприятните въздействия на околната среда (какви условия са необходими, за да „мога“ и „искам“). Нуждаем се от сексуална конституция, за да видим и адекватно оценим възможностите си (честота на сексуална активност, продължителност между сексуалните актове) Нашите опити, независимо от типа ни сексуална конституция, да „бъдем като всички останали” няма да доведат до нищо добро. . Ако се опитваме да водим по-активен сексуален живот, отколкото се определя от сексуалната ни конституция, увеличаваме риска от намаляване на собственото ни сексуално желание. И тогава мъжете започват да играят на сигурно с допълнителни стимуланти и в резултат на това на психологически фон може да настъпи отслабване на ерекцията. А при жените нивото на желание намалява, до степен на безразличие към ласките, е нашата възраст, както и общото ни физическо и психическо състояние. Съгласете се, че на 20 години може да се притесняваме, че искаме любовниците си всеки час, а не всяка минута. И на 50 това, което искаме, е различно от това, което сме искали на 20. И тук трябва да запомните общата истина: по въпросите на интимната сфера не може да има обща норма. Тук всичко е много индивидуално. И преди да поставите „диагноза“ за себе си, трябва да се вслушате в себе си. Какво всъщност е за мен с това темпо на сексуален живот? Защо и кой трябва да се старае толкова много, за да отговори на този мощен и непроменлив сексуален апетит, който ни предават рекламите, филмите и книгите? И накрая, третият фактор е връзката ни с партньора, която също се променя с времето. От една страна, те стават по-силни, ние все повече се доверяваме на партньора си, от друга страна, в процеса на приближаване може да се сблъскаме с онези качества на характера или навици, които може да са неприемливи за нас. И тогава, ако не изясните тези точки, ако не говорите и не постигнете съгласие, започват да се натрупват обида, гняв и раздразнение, а това не са най-добрите „спътници“ в интимната страна на живота. Промените в който и да е от тези три фактора ще повлияят на степента на нашето желание, освен това комбинацията от тези три.