Има моменти в живота, когато се чувстваш ужасно сам. Дори когато имате семейство и близки хора, които могат да ви помогнат и подкрепят... Дори когато имате любим син или дъщеря, които могат да стопят всички ледове на света с искрената си усмивка... Дори когато външно всичко е наред с вас , имаш добра работа и нормални отношения с колегите, имаш приятели, които могат да отговорят на обаждането ти и да дойдат с любимата ти торта и да седнат с теб на чаша ароматен чай... А може би е обратното - пак се връщаш и пак сам в празен апартамент, където тишината ден след ден ти става омразен враг... Или чуваш смеха на съседско дете зад стената и сърцето ти отново се свива от горчивината и тежестта на несбъдната мечта за майчинство... А понякога толкова силно ти се иска да дойдеш в къщата на родителите си, да отвориш познатата от детството врата с ключа си, да прекрачиш прага и да попаднеш в топлата прегръдка на майка си, за да може за няколко вълшебни мига може отново да си безгрижно дете, чуй гласа на баща си: „Здравей, дъще! Как си?“ – и усетете как всичките ви тревоги, тревоги, проблеми се разтварят и изчезват, точно както снегът се топи под нежното пролетно слънце... Но вие знаете, че това никога повече няма да се случи, защото вече ги няма. .. такива моменти, в които не искате да се обаждате на приятелите си, да слушате забавни истории, да отидете заедно на любимото си кафене или кино, в такива моменти по някаква причина не искате да общувате с никого и да кажете на някого за това, което наистина ви притеснява ти, о, какво боли твоята душа...Защо наричам такива моменти „чуване на гласа на душата ти“. Ние, хората, живеем в общество, постоянно сме заобиколени от огромно количество информация, хора, идеи, събития, неща, желания, задачи, изкушения, очаквания, съобразявания, задължения, планове и т.н. и т.н. Вечно бягане...Няма как да не се движим. Движението е живот. Но в този всеобщ хаос често забравяме да свършим важни неща. Наистина важни неща: усмихнете се на мъжете си и им благодарете, прегърнете децата си, обадете се на родителите си с добри новини или просто думи на любов и подкрепа. Забравяме да се интересуваме от успехите и да се радваме за приятелите си, да бъдем учтиви с другите хора не знам, радвайте се на новия ден и есенното слънце и просто забелязвайте нещо приятно наоколо... Но най-важното е, че забравяме да се вслушваме в себе си... Към онази част от себе си, където се крият решенията на всичко най-сложно съхраняват се свръхзадачи и проблеми, където има неизчерпаем източник на ресурс и вдъхновение, където има отговори на всички важни въпроси и изходи от всички лабиринти и задънени улици на живота, затова нашата вътрешна мъдрост прави всичко възможно да спре и ни забави в това състезание. Изглежда, че ви „парализира и обезсилва“, лишавайки ви от желанието да се движите, да общувате с някого и да слушате някого. Тя прави това с една единствена цел - най-накрая да чуете тихия глас на душата си. Чуйте отговори на въпроси, от които сте свикнали да бягате: защо сега съм сам? или защо съм с този мъж сега? там ли отивам Кога за последен път се смях искрено от сърце, както когато бях дете? Какво направих, за да бъда щастлив? какво наистина искам? кога най-после ще се науча да обичам и приемам себе си?.. В такива редки моменти на признание и откровение ти идва да плачеш... Но много жени дори в такива моменти продължават да не са честни със себе си - не позволяват сами да направят това. Те смятат сълзите за проява на своята слабост и безполезност и продължават коварно да пренебрегват женската си същност, затваряйки се от гласа на душата си, но просто трябва да се чуете, да си позволите да бъдете истински, искрени, понякога уязвими слаб, не идеален, с размазана спирала, но истински. Трябва да свалиш всичките си маски и да се отвориш за среща със себе си... И тогава ненавижданите преди сълзи стават живителна влага за градината на твоята душа И тогава душата постепенно се размразява, оживява и разцъфтява. Изпълнен със светлина, топлина, любов, мекота, нежност... И тогава ще има Ново