Запознайте се с негодувание! Като дете моята прабаба винаги ми казваше: „Носят вода за обидените!“ Не разбирайки за какво говори тя, смътно предположих, че вероятно не е много добре да се обиждаш, ако хората са застигнати от такова ужасно наказание за това. Но от друга страна, обичах да ме обиждат, веднага се видях толкова важен за себе си! Едва тогава, незнайно защо, всичко приключи със сълзи и молби за прошка... 1. Поведението на другите хора най-често е извън нашия контрол, можем да поискаме нещо, можем да принудим друг човек да направи нещо, но , много често действията на хората не отговарят на нашите очаквания. Неоправданите очаквания от своя страна пораждат негодувание, което след това често се превръща в гняв. Ако човек започне да изхвърля всичко на околните, социалните му връзки се влошават; ако го пази за себе си, тогава тялото няма да ви благодари бързо и дори от тези хора за които казват, че „харесват да бъдат обиждани“, не е лесно да ги нося през цялото време. Тези камъни са в душата ми. Ето защо към психолога често се обръщат точно с такава молба - да помогне да се преодолее обидата и да се продължи напред е емоция, която възниква в човек в резултат на възникването на определени ситуации. Но наистина ли знаем как да се обиждаме от ранна детска възраст? Откъде изобщо идва обидата в нас? Има различни теории за произхода на човека. Някой казва, че човек се ражда като празен лист, върху който животът тепърва трябва да пише работата си, някой казва, че детето има зад себе си цяла система от минали действия, натрупани през миналите му животи. Психолозите смятат, че например темпераментът е по-скоро вродено свойство, но чертите на личността са резултат от взаимодействието му с обществото. А възмущението е един от социалните механизми, които детето усвоява от възрастните, първата, най-проста емоция, която е вкоренена в нас от векове, е гневът. Детето плаче и крещи, като по този начин подтиква мама или татко да направят нещо. Така той влияе на света, информира света в лицето на родителите си за своите нужди. Постепенно, израствайки и вече осъзнавайки себе си, детето се научава да контролира поведението на майка си с негодувание, тъй като не може да повлияе на света на възрастните по друг начин. Всички сме възрастни деца. Сякаш сме пораснали, много знаем, много можем, но пак се обиждаме, ако доверчивите ни очаквания се окажат „излъгани”... По-нататък – още. Има хора, които може би без да осъзнават създават ситуации, в които може да се обидят или да си помислят, че са обидени. По този начин те заемат позицията на жертва, което подсъзнателно им позволява да се върнат в това състояние на детството, когато човек все още не е носил никаква отговорност. Негодуванието става такова сигурно убежище, където винаги си прав. В бъдеще най-често сме обиждани от тези, които са ни близки, от хора, с които имаме някакви връзки - семейни, бизнес, любовни, приятелски. Въпреки че получаваме най-приятните емоции от общуването с тези хора, ние сме много наранени, ако нашите очаквания за тези емоции не се оправдаят. В такива моменти можем да кажем, че сме изправени пред неблагодарност или неразбиране. След това не най-приятно чувство идва цял набор от разкъсващи емоции - разочарование, самосъжаление, гняв, желание за отмъщение. Така обидата, водеща до други негативни чувства, поглъща много енергия, правейки щастието по принцип невъзможно. 2. Негодуванието всъщност играе важна роля в човешките взаимоотношения. Чувствата, изпитвани от човек, са индикатор, че нещо се случва в нашата „житейска“ система. Ако изпитваме добри, добри чувства, системата е установена, ако изпитваме отрицателни, това означава, че някъде в отношенията ни със света или със самите нас е имало провал. Чувството на негодувание у нас предизвиква съответното чувство за вина в другия човек. Връзката обида-вина позволява на хората да видят къде във взаимоотношенията си имат нужда от корекция, повече разбиране и търпение. Тези чувства ни насочват към важни моменти за друг човек..