Светът е разделен на тези, които пазаруват панически храни и предмети за лична хигиена в магазините, и тези, които спокойно продължават да водят обичайния си начин на живот, сякаш нищо не се случва. И може да изглежда, че втората категория е по-стабилна психически. Но наистина ли е така? Обичайният ритъм на живот на обикновен човек в голям град е доста динамичен и понякога се свежда до изпълнението на определени, предварително планирани функции. И когато този ред е нарушен по външни причини, на които човек не може да повлияе по никакъв начин, възникват много емоции – гняв, раздразнение, негодувание. Към тези емоции се добавят преживявания, свързани със заплаха за живота - страх, тревожност, паника. И всичко това едновременно удря психиката. И ако не сте свикнали да изпитвате прости емоции, тогава когато се сблъскате с такъв „коктейл от преживявания“, защитните механизми на психиката могат да работят - потискане и отричане на случващото се. При коронавируса това се проявява като: - неспазване на предписаните от епидемиолозите изисквания - търсене на информация, според която вирусът може да се счита за неопасен - подигравка и обезценяване на ситуацията и хора в паника. Когато подобни защитни механизми се задействат често, човек постепенно изпада в псевдореалност, когато предпочита да живее в своя измислен свят и да вярва, че всичко е наред, само да не изпитва чувства, с които не може да се справи. Да бъдеш в псевдореалност е опасно, защото ако възникне реална заплаха, човек може да не успее да се защити и обратното, дребните препятствия изглеждат непреодолими. Тук има само един изход - да възвърнете контакта с чувствата си. Трудно е да направите това сами, така че е по-добре да се свържете с специалист. Това може да са индивидуални консултации или работа в група, където да тренирате способността да издържате на различни по вид и сила емоции, подобно на тренировките във фитнеса – първо се вземат дъмбели с малко тегло, после по-големи и т.н. Може би ситуацията с коронавируса ще бъде възможност за някой да направи вътрешно рестартиране, да погледне дълбоко в себе си, да разбере чувствата и нуждите си и да започне да живее в свят, в който има толкова много неща, които не ни харесват, но и толкова много любов, искреност и подкрепа, които не забелязваме, докато живеем в нашия измислен свят.