Владимир, на 25 години, работи като преподавател в университет, изпитва постоянна социална тревожност от юношеството, смущава се да общува с другите, а също така периодично изпитва признаци на синдром на раздразнените черва. Проявите на социална тревожност започват да се засилват с началото на професионалната дейност, особено по време на лекции. Владимир се обърна към психолог за помощ на 24 години, след като спря да учи лекции в университета, като информира ръководството, че има проблеми с гърлото. Страхът да говори пред „критична“ аудитория се превърна в негов основен проблем и той прекарваше по-голямата част от времето си в тревоги как да избегне безпокойството да покаже своята слабост. Той се смяташе за некомпетентен и се страхуваше, че публиката ще разбере това. Периодично, за да намали стреса си, както е предписано от специалист, Игор приемаше различни видове транквиланти преди лекцията и по този начин постигаше известно облекчение, но резултатът беше кратък. живяха и дозите на наркотиците постепенно трябваше да се увеличават, докато стратегията за избягване започна да се проектира не само върху публиката, но и върху хората около тях. Основното убеждение беше, че: „Не знам много за моята дисциплина . Хората около мен могат да разберат това и да ме съдят.“ Проблемът беше, че въпреки няколкократните лекции, Владимир продължаваше да ги избягва, тоест изложенията не помагаха особено. Основните намеси на психолога бяха свързани с връзката между миналите житейски събития и настоящата ситуация; това даде на Владимир известно разбиране защо се държи по този начин, но поведението и чувствата му не се промениха по време на нашата консултация, бяха разкрити допълнителните убеждения на Владимир Оказва се, че по време на лекцията той непрекъснато следи тембъра на гласа и дишането си, за да „звучи по-убедително“. За да провери вярванията си, той започнал да записва гласа си по време на лекция и след това го слушал. Тези поведенчески експерименти помогнаха на Владимир да разбере, че страховете му са коренно погрешни и убедеността му в неговата „слабост“ започна постепенно да намалява. По време на последвалата психотерапия Владимир започва да осъзнава, че изнасянето на лекции не води до катастрофални последици;...