Проблемът със стреса е един от най-интересните проблеми вече повече от десетилетие. Този проблем беше успешно разработен от такива известни чуждестранни и местни учени като Е. Берн, А. Н. Занковски, Р. Лазарус, Н. Д. Лакосина, Л. А. Китаев-Смик, Б. М. Коган, А. Маслоу, Г. Селие, С. Б. Семитов, В. Я. Семке, К. В. Судаков, С.Л. Рубинщайн и много други. Стресът е отговорът на тялото на всяко търсене, което е адресирано към него [12]. G. Selye каза, че стресорите са различни, но реакцията, предизвикана от тях, е една и съща. Говорим за биологична реакция и тя се състои в укрепване на адаптивните способности на организма [14, с. 21 – 25]. В научната литература срещаме следното, според нас, съмнително определение за устойчивост на стрес. Личната устойчивост на стрес е способността да се преодоляват трудностите, да се потискат емоциите, да се проявява сдържаност и такт. Устойчивостта на стрес се определя от набор от лични качества, които позволяват на човек да издържи значителен интелектуален, волеви и емоционален стрес, дължащ се на характеристиките на професионалната дейност, без особени вредни последици за дейността, другите и здравето [9, с. 82 – 86; 2; 8]. Изглежда доста противоречиво да се включи способността за потискане на емоциите в определението за устойчивост на стрес на човек, като се има предвид, че няма да има вредни последици за здравето. Потиснатите емоции не изчезват, те остават. А емоциите са доста силна енергия. Потискайки енергията си, човек върви срещу законите на природата. Предметът по физика ни научи, наред с други неща, на закона за запазване на енергията: енергията не може да възникне от нищото и не може да изчезне в нищото, тя може само да преминава от една форма в друга. Всъщност това се случва: човек не позволява на тази енергия, често отрицателна, да приеме друга форма и да си тръгне, а вместо това я задържа в себе си. Може би не трябва да говорим за потискане на емоциите, а за правилното, природосъобразно изразяване на тях. И ако потискате емоциите, здравето ви ще бъде увредено. Най-успешното определение за устойчивост на стрес (емоционална стабилност), предложено от P.B. Зилберман. Същността му е следната. Емоционалната стабилност е интегративно личностно свойство, което се характеризира с взаимодействието на емоционални, волеви, интелектуални и мотивационни компоненти на човешката умствена дейност. Тези взаимодействия осигуряват постигане на целта в трудни емоционални ситуации [6, с. 152]. Въпреки факта, че има голям брой трудове по проблема със стреса, има сравнително малко изследвания върху устойчивостта на стрес. Нека отбележим трудовете, посветени на устойчивостта на стрес в различни области на науката през последните 20 години. В биологията е изследвана физиологичната оценка на устойчивостта на стрес при определени видове умствена работа [7]. В медицината, на ниво дисертационни изследвания, ролята на индивидуалната устойчивост на стрес в процеса на прогресиране на заболяването, например в механизмите на прогресиране на първичната глаукома с отворен ъгъл [5]. В психологията е изследвана многомерната оценка на индивидуалната устойчивост на стрес [3]. Психологическата устойчивост към външни и вътрешни източници на стрес е подробно проучена на примера на служители на пенитенциарната система [10]. Психологическите ресурси на устойчивостта на индивида към стрес в организации от различни сфери и видове дейност също се разглеждат на нивото на дисертационна работа [4]. Интерес представлява работата, която изследва устойчивостта на стрес като фактор за развитието на положително отношение към учебната дейност сред учениците [1]. Американският икономист Д. Фостър смята, че поради увеличаването на броя на стресовите ситуации качеството на живот намалява. От определението за качество на живот,предложена от Д. Маркович, се вижда и подобна гледна точка [11, p. 110]. Психологическият стрес остава, както и преди десетилетия, една от основните „болести на века“, представляваща сериозна заплаха за работоспособността и качеството на живот на населението на развитите страни (Kitaev-Smyk, 1983; Sudakov, 1998; Quick et al., 1997; Schabracq et al., 1996) [3, p. 3]. И е трудно да се спори с това. Но въпреки това би било интересно, според нас, да се изследва качеството на живот като показател за устойчивост на стрес. Освен това не сме идентифицирали научни изследвания по тази тема. Провеждането на подобни изследвания се разглежда в посока на здравната психология. Както правилно отбелязва Т.В. Чапала, съвременните научни знания за психологията се развиват активно, разширявайки обхвата на приложение [15, с. 35], има голям интерес към ново направление в психологията – здравната психология [16, с. 248]. За да обобщим казаното, отбелязваме следното. Изглежда доста противоречиво да се включи способността за потискане на емоциите в определението за устойчивост на стрес на човек, като се има предвид, че няма да има вредни последици за здравето. Може би не трябва да говорим за потискане на емоциите, а за правилното, природосъобразно изразяване на тях. И ако потискате емоциите, здравето ви ще бъде увредено. Въз основа на проучване на научни трудове, посветени на устойчивостта на стрес в различни области на науката през последните 20 години, стигнахме до извода, че би било интересно да разгледаме устойчивостта на стрес по отношение на качеството на живот. Има научни трудове, които разглеждат негативното влияние на стреса върху качеството на живот, но качеството на живот като индикатор за устойчивост на стрес не е изследвано. Изглежда полезно да се запълни тази празнина. Литература:1. Андреева А.А. Устойчивостта на стрес като фактор за развитието на положително отношение към учебните дейности сред студентите: Резюме на дисертацията. дис. ...канд. психо. Sci. – Тамбов, 2009. – 26 с.2. Василюк Ф.Е. Психология на преживяването (анализ на преодоляването на критични ситуации): Монография. – М.: Издателство Моск. университет, 1984. – 200 с. 3. Величковски Б.Б. Многомерна оценка на индивидуалната устойчивост на стрес: Автореферат. дис. ...канд. психо. Sci. Москва: Институт по психология на Руската академия на науките, 2007. – 28 с.4. Волвич Ю.К. Психологически ресурси за устойчивост на личността към стрес в организации от различни сфери и видове дейност: Резюме на дисертацията. дис. ...канд. психо. Sci. – Краснодар, 2018. – 25 с.5. Гизатулина Е.А. Ролята на индивидуалната устойчивост на стрес в механизмите на прогресия на първичната откритоъгълна глаукома: Автореферат на дисертацията. дис. ...канд. пчелен мед. Sci. – Ижевск, 2014. – 24 с.6. Зилберман П.Б. Емоционална стабилност на оператора. В книгата. Есета по психологията на работата на оператора / Изд. Е.А. . – М.: Наука, 1974. – С. 138 – 172.7. Капустина А.В. Физиологична оценка на устойчивостта на стрес при видове умствена работа: Резюме на дисертацията. дис. ...канд. биол. Sci. – Москва, 2003. – 24 с.8. Кон И.С. Психология на учениците в гимназията: Наръчник за учители - Москва: Образование, 1980. - 192 с.9. Михеева А.В. Устойчивост на стрес: към проблема с дефиницията // Бюлетин на университета RUDN, серия Въпроси на образованието: езици и специализация. – 2010. № 2. – С. 82 – 86.10. Распопин Е.В. Психологическа устойчивост към външни и вътрешни източници на стрес (на примера на служители на пенитенциарната система): Резюме на дисертацията. дис. ...канд. психо. Sci. – Екатеринбург, 2013. – 23 с.11. Рубанова Е.Ю. Теоретични аспекти на качеството на живот в контекста на здравната психология: Електронна научна публикация „Научни бележки на Томския държавен университет“. Удостоверение No 3. Ел. No FS 77-39676. 2014. Т. 5. С. 108 – 115. URL: http://pnu.edu.ru/ru/ejournal/about/ [имейл защитен].12. Selye G. Стрес без дистрес. – М.: Прогрес, 1982. – 124 с. 13. Трошин В.Д. Стрес и свързани със стреса разстройства. Диагностика, лечение и профилактика. – М.: Агенция за медицинска информация, 2007. – 784 с.14. Усатов И.А. Устойчивостта на личността към стрес като фактор за преодоляване на стреса // Научно и методическо електронно списание „Концепция“. –. 181 – 183)