Доста често срещано явление е, когато човек дойде в кабинета на психолога с оплакване за проблема си, като е в състояние на страст или изпитва изключително силни емоции. В този случай оплакването, с което човекът е дошъл, изглежда остава на заден план и на преден план излиза необходимостта от намаляване на интензивността на изпитваните чувства. Става трудно да се изясни естеството на оплакването и още повече. да работи с него, тъй като съзнанието на човека е променено, преживяните емоции изглеждат „наводнени“, дезорганизират умствената му дейност: не е възможно да се контролират емоциите му На нива 1 и 2 не се случва дезорганизация на емоциите, a човек може да контролира емоциите си на нива 3 и 4, човек изпитва: стесняване на обхвата на вниманието (слух, възприятие, картина) вниманието става нестабилно, концентрацията, превключваемостта намалява, процесите на паметта работят неправилно (и това е правилно: запаметяване). , задържане, възпроизвеждане и забравяне), трудно се задържа информация в паметта, умствената дейност не работи правилно (сравнение, обобщение, синтез, анализ) На ниво 5 винаги има крайна степен на емоции и е характерно, за съжаление, за психично болен човек. В момента на патологичния афект човек няма критика, човекът не мисли (на ниво 3 и 4 има критика, например: „Крещя на съпруга си, разбирам, че ще съжалявам по-късно, но мога не спирай”). Поведението е напълно неконтролируемо за мен и за околните и когато чуя в първите фрази на човек, който поиска помощ: „На ръба съм, помогнете!“ Спокойно му отговарям: „Определено ще помогна и знам как! Сега ще се справя с вашето емоционално състояние.“ В моята практика, за да намаля интензивността на емоциите, изпитвани от човек, използвам определени технологии на когнитивна поведенческа терапия. . Основната задача в този случай не е премахването и незабавното изменение на изпитаните чувства, а намаляването на интензивността на преживяването. Когато емоциите на човек се стабилизират и се нормализират, тогава човекът започва да възприема информацията адекватно и е готов за промяна, а оттам и за терапия. Например: Тревожността е 90% (ниво 3-4) - безпокойството е 60% (1- 2 ниво) Вината беше 80% (ниво 3-4) - съжалението беше 50% (ниво 1-2) Гневът беше 80% (ниво 3-4) - раздразнението беше 70% - след това неудовлетворението беше 30% ( Ниво 1-2 ) Би било интересно да разберете дали сте имали подобни случаи в живота/практиката си и как сте се справяли с тях? Вашият психолог Наталия Фищук Погрижете се за себе си и близките си!