Много хора се сблъскват с такъв проблем като невъзможността да откажат. Предлагат ли им нещо, от което не се нуждаят, искат ли услуга, която не желаят да предоставят, очакват ли дейност, при която не искат да правят нищо... Неспособността да кажат „не“ се превръща в истински препъникамък. Такъв човек или се съгласява, чувствайки се ужасно, или събира смелост да откаже грубо. Чувствам се още по-зле от това. В края на краищата, всъщност той не е груб, не е лош, не е зъл. Просто не исках да правя това толкова много, че изглеждаше, че няма друг начин освен да бъда груб. Стресът от собствения отказ в тази форма е толкова голям, че следващия път човекът се сдържа още повече и се съгласява с това, което не иска. До следващия изблик на раздразнение. Оказва се буквално омагьосан кръг. Независимо дали ви харесва или не, не смейте да отказвате (ако искате да се чувствате нормално). Какво да правя? Тук има няколко ключови момента и сега ще разгледаме първия от тях. За да откажете без неудобство, трябва ясно да разберете, че имате право да направите това. Какво означава да имаш право на нещо? Какво изобщо е право? Уикипедия предлага дефиниция на правото като правен термин. В този контекст правото има следните характеристики: Нормативност (установява правила за поведение с общ характер) (действието се отнася за всички или широк кръг субекти); ;Интелектуално-волеви характер (правото изразява волята и съзнанието на хората) Разбира се, говорим за живо общуване, а не за съдебни процеси. Но дори този откъс може да даде следа. Правото е нещо, което всеки има. Това е нещо, което дава гаранция. И точно отразява нашата воля. Тук е важно да не отивате в другата крайност – да отстоявате своята воля, противна на волята на някой друг. Можете да кажете, че имам право на каквото си поискам, стига то да не накърнява правата на друг човек. Тук отново започва объркването. И така, как да разбера къде е моето право и как да разчитам на него, когато отказвам? Тук трябва да поработите малко със себе си. Ще започнем от факта, че всички хора са равни. Всеки има еднакви права на живот, здраве и собственост. И никой не може да посегне на твоята собственост, без да наруши закона. Сега говоря повече за психологическия закон, който е дори по-строг от законовия. Адвокатите могат да бъдат измамени, но психиката никога. Възмездието под формата на вина, срам, депресия, разбити връзки и т.н. няма да отнеме много време. Трябва да разберете каква точно е вашата собственост. Ще ти подскажа. Това е вашето тяло. Твоето време. Твоите мисли. Твоите чувства. Това е нещо, на което имате абсолютно право. Тоест, никой не може да изисква вашето тяло от вас (влезте в интимност с вас, когато не искате. Хванете ръката ви. Докоснете ви. Стойте твърде близо. Вземете си нещата). В края на краищата, често ни е неудобно дори да се отдалечим от неприятен съсед в опашката. Въпреки че заема твърде много място с миризмата си, или с силен глас, или по друг начин прониква в личното ни пространство. Или не обичате да се прегръщате, но някой постоянно ви протяга ръка. За по-интимни контакти дори не говоря. Не искам да съм тук - има основателна причина. Вие също имате право на вашите мисли. Не е нужно да ги променяте, ако някой го иска. Не е нужно да мислите в унисон с някого. Имате право да промените решението си. Имате право да правите грешки и да грешите. Имате право просто да мълчите и да не споделяте това, което мислите. Вие също имате право на чувствата си. Имате право да се разстройвате и да не се усмихвате, когато не искате. Имате право да не се адаптирате към настроението на някой друг. Имате право да криете чувствата си. Имате право да изразявате чувствата си. Имате право да се чувствате различно от някой друг до вас. И имате право на вашето време. Не го хаби в скучен телефонен разговор. Имате право да прекарвате времето си както искате..