От автора: Публикувано на моя сайт и във вестник „Златна стълба“ Представете си, че шофирате кола и преди да влезете в кръстовище има знак „Дайте път“. Вашите действия? Ако сте запознати с правилата за движение (правилата за движение), тогава ще намалите скоростта и ще оставите трафика да премине по пресечната улица. Ако не сте забелязали знака или не знаете значението му и следователно сте пренебрегнали изискванията му, тогава много сериозно рискувате да причините злополука. Тази аналогия е много подходяща за разбиране на значението на така наречените „знаци на несъзнаваното“. Какво е признак на несъзнаваното? Това е всеки знак, който предизвиква реакция у човек. Отговорът е кинестетична реакция в отговор на всеки сигнал, който принуждава човек да излезе от рамките на текущия обичаен ход на нещата и да обърне внимание на този сигнал. Отговорът съдържа неволно желание да се ориентирате в спонтанно възникнала ситуация - добре познатият рефлекс „Какво е това там?“ И така, знакът носи някаква важна нова информация в сравнение с това, което се случва, и тялото ни улавя това, принуждавайки ни да обърнем внимание на необичаен („необичаен“) сигнал-знак. Знакът е начин за прилагане на несъзнателно отношение, генерирано от жизненоважна нужда, тоест проява на необходимостта да се вземе предвид и да започне да се действа в съответствие с тази нужда. Например, вървейки по улицата и минавайки покрай кафене, което мирише вкусно на храна, човек, дори и да не е много гладен, неволно ще забави. А гладният може дори да спре и да започне да мисли дали му е време да хапне... По този начин знакът съдържа определен императив за актуализираната необходимост да се промени нещо. Колкото по-забележим е знакът, толкова по-остра е тази нужда. Такива признаци, например, включват така наречените „ужасни сънища“ или, обратно, „внезапни прозрения“ в отговор на привидно незначителен епизод... В същото време има много признаци, които не са толкова забележими по отношение на реакцията. В ситуации от реалния живот те се появяват като „незначителни прекъсвания“ на случващото се: незначителни разсейвания от дейности към нещо, което привлича вниманието, собствени необичайни фантазии, появили се от нищото, не съвсем ясни („случайни“) мисли или спонтанни мисли на субекта действия, които по никакъв начин не са свързани с логиката на поведение или извършвана работа. Говорим за множество фини разсейвания на нашето внимание, които не се вписват в общата схема на случващото се. И това могат да бъдат вътрешни процеси, генерирани от спонтанната активност на несъзнаваното (откъслечки от спомени, странни фантазии, странни мисли...) или вниманието ни може да бъде разсеяно от външни сигнали, уловени от нашето възприятие (шум извън прозореца, звучна мелодия , красиво цвете и др.). Във всеки случай, знаците се разкриват в различни разсейвания от основната дейност и привличането й към „случайни“, които нямат нищо общо с материята. Всички знаци имат една и съща природа - те сочат пътя към възможностите. Нуждата от тези възможности – ресурси – е това, което “задейства”, образно казано, знаковата активност на нашето несъзнавано. Знаците от нашето несъзнателно ни сигнализират за необходимостта да придобием тези ресурси, за да разширим „тесните места“ - качествата на живота. Тези качества на живота изискват внимание поради нуждата от развитие. Трябва да се каже, че знаците на нашето несъзнавано са уникални насоки за личностно израстване и лична самоактуализация като цяло. Знаците не са просто улики – както в руските народни приказки – за нашия еволюционен път. Знаците са истински несъзнавани императиви – задачи за нашето съзнание. Ние съзнателно се фокусираме върху това, което е известно, разбираемо, има свое име и е познато. Човек съзнателно се стреми към сигурност. Основната роля на съзнанието, когато субектът попадне в ситуация на неизвестност и несигурност, е да я обясни с познати.