От автора: Терапевтичните истории и приказки помагат да отключите творческия потенциал и да разберете тънкостите на собствения си житейски сценарий в петък сутрин. Алина се събуди, погледна през прозореца и се усмихна. Прохладен ветрец надигна тюлената завеса и освежи лицето, зачервено от сън. „Светло утро!“ – изписка мобилният телефон – и ти – Алина плесна с пръст по телефона, обличане, измиване, кафе – на път, Алина вече е на автобусната спирка. Има достатъчно време до началото на работата. — Може би пеша? Но автобусът, който се нави, разсея добрите намерения за здравословен начин на живот и Алина щастливо се отпусна на затоплената от слънцето седалка. Плавното движение на автобуса ви разтърси и ви настрои за спокойни мисли за релакс! Автобусът се разклати и изкриви - А-А-А!!!-а-а-а... Друго не се случи. Автобусът стоеше. Алина внимателно тръгна към изхода. Вратите бяха отворени. Тя излезе. Тя се върна на тротоара и погледна назад, за да види какво се е случило. Дясното колело на автобуса е пропаднало в дупка. Шофьорът затропа около неподвижното превозно средство, озадачена на импулса да се приближи и да предложи помощ, Алина тръгна към работа. В автобуса останаха приятни мисли, но в главата ми нахлуха мисли за бягство, предателство и безразличие. Притесняваше се, че е тръгнала срещу мирогледа си. Въображението й рисува тъжни картини на изоставеност и самота. Стана й жал за шофьора, безпомощен пред колоса на неподвижното желязо. Чувстваше, че ако беше на негово място, човешкото съчувствие щеше да я подкрепи. Известно време Алина продължи да върви напред. След това рязко се обърна и забърза обратно към автобуса. Тя си представи възможен диалог: „Мога ли да ви бъда полезна?“ „Какво мога да направя?“ Но благодаря за участието! Ще закъснееш ли? Майка ми сложи термос „С удоволствие!“ Приятните мисли бяха прекъснати от смилащи псувни. Шофьорът говореше по телефона. Съдейки по някои литературни думи, диалогът се проведе с диспечера. Но думите, неподходящи за печат, се втурнаха от различни посоки - през това време обездвиженият автобус натрупа прилично задръстване, настроението на Алина напълно се влоши. От примамливите снимки на продължаване на познанството и приятни срещи през предстоящия уикенд не остана и следа. Негодуванието остава. Обидата беше горчива като препечено кафе, което бързаше за работа. Минавайки покрай магазин за домашни любимци, тя забеляза аквариум с воал на витрината. И тази прекрасна рибка й напомни за приказката на Пушкин. Алина се замисли какво би си пожелала, ако рибата я помоли. От възникналата мисъл Алина спря. И тя като стареца отиваше на морето и питаше рибата за всякакви глупости за някого. Но не за себе си! Защото тя не знае какво иска! И изведнъж слънцето блесна - Алина осъзна, че харесва шофьора на автобуса, че иска да се срещне с него. И тя отново се върна. Автобусът вече не беше на първоначалното си място. Ямата - причината за нещастието - беше оградена с бели и червени шишарки, Алина се скиташе на работа. И тъй като доста закъсняваше за работа, тя реши да отиде в кафене за голяма чаша капучино. Близо до тезгяха седеше млад мъж. Алина го погледна и го позна, че е нейният съсед на входа, каза младият мъж. - попита Алина, за уикенда. Всички се разпръснаха.“ Алина не очакваше това от себе си!?“ „И аз съм Миша. „Кога.“ „Утре сутринта.“ Събиране на входа в 5.00 — Добре, уикендът в Санкт Петербург се оказа изненадващо слънчев. Удоволствието от пътуването, от великолепието на града, от нейната спонтанност, от ново запознанство даде на Алина увереност във възможността за промяна и вдъхна надежда, че тези промени са за по-добро.