I'm not a robot

CAPTCHA

Privacy - Terms

reCAPTCHA v4
Link



















Original text

От автора: За съжаление прочетох К. Кастанеда доста отдавна, много забравих, много не разбрах. Това размишление е спонтанна асоциация по темата за сходството на два подхода на привидно различни личности и опит да се привлече вниманието към изследването на двете посоки на самопознанието. По някакво странно съвпадение Юнг и Кастанеда имат много общи неща паралели.Наскоро четох лекциите на Юнг в Тависток и факта, че той пише за свободата. Според Юнг се оказва, че волята е енергията на егото, с помощта на която то може да контролира умствените функции – чувство, мислене, усещане, интуиция Насочвайки волята към една функция, егото може да се абстрахира от други. Но тези функции са извънпсихични и работят с обекти от външния свят или реакции на външни стимули. И тук си спомням първото внимание от книгите на К. Кастанеда. Изглежда, че първите няколко книги на Кастанеда, учението за Пътя на воина и съпътстващите техники не са нищо повече от трениране на тази енергия на волята на Егото и работата с 4 юнгиански функции също има развитие на втората внимание. Ако първото внимание беше насочено към съзнателни феномени, които Дон Хуан нарече Тонал, то второто внимание беше насочено към несъзнаваната сфера, света на сънищата, и тази сфера беше наречена Нагуал. Струва ми се, че първото внимание е ограничено от прага на съзнанието, а отвъд неговите граници е второто внимание. Несъзнаваното на Юнг с всичките му архетипи вече се появява, но Кастанеда спомена третото внимание, но тази сфера е много непозната и малко се говори за нея. Според Юнг нивото на колективното несъзнавано може да се приспособи към него, какво може да каже Юнг за ендопсихическите процеси, а именно неговата подсъзнателна структура, като сенките на егото, неговото влияние? върху съзнателните процеси. И следователно има начини да се работи с тези сенчести структури, например чрез сънища. Оказва се, че Кастенеда и Юнг имат пресечни точки както в съзнателни, така и в несъзнателни аспекти. Ако Кастенада е работил върху осъзнаването на сънищата, то Юнг е работил в посока анализ и осъзнаване на това, което сънуващият вече е сънувал. Очевидно това са различни нива на работа в дълбочина. Юнг смята, че връзката между съзнанието на егото и несъзнаваното може да се установи чрез 2 канала - сънища и въображение. Той разработи специален метод за съзнателна работа с несъзнаваното - Активно въображение. Използвайки този метод, съзнанието може да комуникира със силите на несъзнаваното чрез образите, които идват към него. Можете да общувате с тези изображения, да преминавате през различни ситуации и да получавате информация от тях. В книгите на Кастанеда има много описания, които много приличат на процеса на активно въображение (които са практикували ще разберат). Например Кастанеда е видял във въображението си койот, с когото е водил диалог. Наистина, Кастанеда е използвал халюциногени за такава комуникация, но самият факт на комуникация между съзнанието и несъзнаваното, персонифицирано в койот, се е състоял. Активното въображение на Юнг позволява да протичат същите процеси, само че без употребата на лекарства – и това е страхотно нещо, което е общото между системата на Юнг и Кастанеда, е процесът на индивидуация. И двете системи имат ясен фокус върху развитието на уникалните качества на индивидуалността. И в двата подхода има нужда да се слушат „знаци“ - съобщения от Духа или от Аза - това са различни езици, които описват подобни явления. Също така е интересно да се прочетат писмата на Юнг, неговото отношение към страховете и необходимостта да им се обърне внимание (което не е „съветникът на смъртта" на Кастанеда?). В Червената книга Юнг се появява в съвсем различна светлина - в нея той е едновременно мистик и магьосник, практикуващ комуникация със силите на несъзнаваното, превъзхождащо силите на собственото си Его. Източник: Добра психология!