В днешната публикация бих искал да се спра на темата за безпокойството: какво е безпокойството, откъде идва и с какви опасности може да бъде изпълнено. Ако сравните безпокойството и страха, то на пръв поглед те изглеждат много подобни. И страхът, и тревожността сигнализират за някакъв вид опасност, но основната разлика между тях е, че при страха опасността е очевидна и обективна, а при тревожността тя е скрита и субективна ураган, който се насочва към къщата му. Ураганът е очевидна и обективна причина за страх и човек може да се притеснява, че къщата му ще се наводни, докато живее в район, където няма големи водни басейни. Безпокойството от наводнение е субективно, нивото на тревожност зависи от значимостта на ситуацията и значението, което човек влага в тази ситуация. С други думи, нивото на тревожност не е свързано с текущата реалност, а с представата на човека за реалността Защо тревожността е толкова неприятно чувство? Както вече разбрахме, безпокойството е свързано с идеята за ситуацията, но не и със самата ситуация. Ако се върнем към страха, тогава в този случай човек може да предприеме някакво действие: да избяга, да замръзне, да удари. И в случай на тревожност, трябва да се справите с вътрешния си образ и тогава няма начин да направите някакво физическо действие и да облекчите напрежението. В състояние на тревожност човек се чувства безпомощен да се окаже непоносим, ​​особено за онези хора, които имат идеал за контрол и власт във всяка ситуация, ако човек изпитва безпокойство и му е трудно да се справи с него човек няма възможност да се обърне за помощ към специалист, той може да разработи свои собствени начини за справяне с безпокойството. За съжаление, методите, които човек избира, не винаги действително помагат да се отървете от безпокойството. Има четири лоши начина да помогнете за „справяне“ с безпокойството: рационализиране; отрицание; удавени от вещества; избягване на мисли, чувства и ситуации, които могат да предизвикат безпокойство Ще се спра малко на всеки от тези методи, но няма да навлизам в твърде много подробности. Рационализирането помага за прехвърляне на безпокойството от субективно към обективно, т.е. в страх. И тогава за човек е по-лесно да обясни какво се случва с него, но това не помага много, защото човекът продължава да се тревожи Например: няма водоеми близо до моята къща, но температурата на планетата е нараства и ледниците се топят, което означава, че нивото на морето се покачва и моята къща може да се наводни поради глобалното затопляне. Метод 2 е отказ. Отричането на безпокойството помага да го изтласкате от съзнанието. В този случай тревожността преминава в проява на телесни реакции: треперене на ръцете, изпотяване, учестен пулс и т.н. Например: всяка сутрин преди работа стомахът на човек се извива, ръцете му се изпотяват и той не се чувства много добре. На работа има колега, с когото човекът не се разбира, но поради потиснато безпокойство, човекът не свързва физическото си състояние с фантазията какво ще се случи на работното място. Метод 3 – удавяне с вещества. Тук, струва ми се, всичко е съвсем ясно. Бих искал да обърна внимание на факта, че в допълнение към алкохола или наркотиците, безпокойството може да се удави в работа, храна или дори сексуална активност. Например: Човек посвещава много време на работа: той може да дойде рано или да бъде късно, той се зарежда с проекти и задачи. И през уикендите или празниците, когато няма работа и се появи свободно време, човек започва да забелязва безпокойството си и става непоносимо, иска да се заеме с нещо, просто да не се сблъсква с това чувство 4 - избягване на мисли, чувства и ситуации, които биха могли да предизвикат тревога. Страхувайки се от публично говорене, човек може да започне да избягва да говори публично. Това може да е съзнателно решение или може да е несъзнателно. Ако решението е взето несъзнателно, тогава има възможност за забрана. Забраните могат да се проявяват по различни начини, например забрана за изразяване на мнение.