Когнитивни пристрастия: Пристрастия към следствие от преценка Когнитивните пристрастия са систематични отклонения от нормата във възприемането и тълкуването на събития и информация, които възникват в резултат на мисловни процеси. Те са едно от ключовите понятия в когнитивната психология и когнитивно-поведенческата терапия (CBT) (Бек, 1967 г.) е „пристрастието към последствията“, известно още като „пристрастие към резултата“. Това когнитивно пристрастие е мястото, където хората преценяват качеството на дадено решение въз основа на неговия резултат, а не на информацията, която е била налична по време на вземането на решението. Това пристрастие е описано за първи път в работата на Барух Фишхоф през 1975 г. Описание на пристрастието BiasConsequence е тенденцията да се преценява качеството на решение въз основа на неговия резултат, а не на информацията, която е била налична по време на вземане на решение. Ако резултатът е лош, сме склонни да мислим, че решението е било грешно, дори и да е било най-доброто възможно решение към момента, в който е взето. По същия начин, ако резултатът е добър, ние сме склонни да мислим, че решението е било правилно, дори ако е взето на случаен принцип или е било необмислено (Baron & Hershey, 1988) Примери Медицинска практика В медицинската практика може да се прояви пристрастност към резултата във факта, че лекарите, когато оценяват решенията си, след като резултатите от тях са известни, те може да са склонни да мислят, че решенията, довели до лошите резултати, са грешни, дори и да са базирани на най-добрата налична информация към момента (Caplan, Posner, & Cheney, 1991) Финансови решения Във финансите пристрастността към въздействието може да се прояви в това, че инвеститорите, оценявайки решенията си, след като резултатите от тях са известни, може да са склонни да мислят, че решенията, довели до загуба на пари, са били грешни, дори въпреки че се основават на най-добрата налична информация по онова време (Шефрин, 2002 г.) Преодоляването на пристрастията към последствията изисква осъзнаване на неговото съществуване и активно използване на стратегии за критично мислене. Един от начините за преодоляване на това пристрастие може да бъде прилагането на принципа „целта не оправдава средствата“, т.е. преценяването на решение въз основа на неговия резултат не винаги е правилно. Важно е решенията да се оценяват въз основа на информацията, която е била налична по времето, когато са били взети, а не въз основа на техния резултат (Arkes, 1991). решения. Осъзнаването на тези пристрастия и прилагането на стратегии за преодоляването им може да ни помогне да вземем по-обмислени и ефективни решения. ReferencesBeck, A.T. Депресия: Клинични, експериментални и теоретични аспекти. Ню Йорк: Harper & Row. Fischhoff, B. (1975). Ретроспектива ≠ прогноза: Ефектът от знанието за резултата върху преценката при несигурност. Journal of Experimental Psychology: Human Perception and Performance, 1(3), 288. Baron, J., & Hershey, J.C. (1988). Пристрастност към резултатите при оценката на решението. Journal of Personality and Social Psychology, 54(4), 569. Caplan, R.A., Posner, K.L., & Cheney, F.W. (1991). Ефект на резултата върху лекарските преценки за целесъобразността на грижите. Jama, 265 (15), 1957-1960 Шефрин, Х. (2002). Отвъд алчността и страха: Разбиране на поведенческите финанси и психологията на инвестирането. Oxford University Press, Х. Р. (1991). Разходи и ползи от грешки в преценката: Последици за обезсмисляне. Психологически бюлетин, 110(3), 486. Пристрастност при оценяване, базирана на последствията, в работата на психолога В работата на психолога тази пристрастност може да има сериозни последици, като повлияе на оценката на ефективността на терапевтичен подход или интервенция на базата на неговия резултат, а не на базата на процеса, довел до него. Изкривяването на оценката се проявява в това, че сме склонни да съдим, 4(4), 390-398.