Седя и се подготвям за родителската среща в гимназията. Мисля какво да кажа на родителите, за да оставят децата си да живеят. Усмихнахте ли се или се изненадахте?! Е, живеенето не в този смисъл на живот, а в смисъла на живеене на собствен живот, вече не пречи на реализацията на потенциала на децата им. Спряхме да им влагаме родителските очаквания и надежди, може би така се случи, но докато наблюдавах децата от институцията, в която работя, по някаква причина започнах да забелязвам, или може би започнах да обръщам внимание, че ние, възрастните. използваме децата като статусно потвърждение на нашата стойност, тяхната позиция и реагираме много болезнено, ако децата не отговарят или потвърждават нашите очаквания. По някаква причина сега е много рядко да срещнем адекватен родител. Не, не си мислете, че поставям диагнози, в никакъв случай, просто адекватно в смисъл да гледам разумно на детето си, във всеки случай моят житейски опит и общуване с много родители го потвърждава , и всички желаем добро на нашите деца. Само не забравяйте в Библията - „пътят към ада е постлан с добри намерения“. Така се оказва в живота, имаме добри намерения, но по някаква причина напоследък, струва ми се, се стремим и от малко егоистични подбуди да осигурим на децата си най-доброто, от нашата възрастна гледна точка. изглед. Изобщо не ни интересува какво иска детето ни, неговите стремежи, интереси – спряхме да слушаме децата си! Наблюдавам, че в повечето семейства родителите и децата живеят паралелно и никъде няма пресечни точки. Защо казвам това? Защото все по-често ни се налага да се срещаме с нещастните очи на децата, с празните очи. Все повече родители идват с въпроса "какво да правя, той не се интересува от нищо?" . И къде е интересът, ако го вкараме в училището, което смятаме за най-добро, след това в най-добрия клас, след това с най-добрия треньор, тогава вероятно ще го вкараме в университет, на работа "чрез връзки" и разбира се, ще изберем съпруга или съпруг, подходящи по статус. Къде е свободната воля? Къде да покажете своите способности, инициативност и интерес? Най-близките хора вече са решили всичко отдавна или ще го решат, когато възникнат проблеми. Но детето дойде със собствен уникален набор от способности! Да, той може да не е математик с родители, които са математици, и „не е гений“ със „статусни“ родители, но е жив и има свои собствени нужди. И нашата задача, задачата на родителите е да сме там, да му помагаме да се развива, а не да решаваме вместо него как ще се развива и в каква посока! Нашата задача е да създадем поле на любов и вяра в неговата уникалност, а не да го хвърлим в океана на конкуренцията. Нашата задача е да му дадем чувство за сигурност и го учим да се бори. Нашата задача е да го научим да обича и да бъде приятел, а това не става без доверие! Можем ли наистина да говорим за доверие в хората в един свят, в който „знаеш чий син или дъщеря си и как трябва да се държиш и какви оценки трябва да получаваш“? Много деца от години молят родителите си да ги вземат извън училище, което те мразят и го мразят, защото в класа, в който учат, те просто НЕ МОГАТ, поради способностите си, да учат поне малко по същия начин като другите. Но родителите си отиват и е просто страшно да погледнеш в очите на детето и да видиш как всяка година радостта ги напуска и празнотата се настанява (и често гневът, омразата, недоверието и т.н.) Искам да извикам: „Какво правим ли с децата? Нашите луди амбиции за света на възрастните, нашите неосъществени желания, нашето лудо желание да вместим децата в нашата статусна позиция (за да си паснем...) или просто защото ни е толкова УДОБНО - просто разбива децата, отнема им интереса живот, изкривява душата им, всява жестокост в душите, тласка ги в пустотата на виртуалния свят и много други. и т.н. Ние можем да помогнем на нашите деца! Можем да върнем интереса в душите им, като просто започнем да ги слушаме. Слушайте какво биха искали да правят, слушайте, когато играят игри, питайте за мечтите им и ПОДКРЕПЕТЕ най-глупавите им желания (в разумни граници...). Колко различен би бил светът, ако в него живееха хора, които биха го направили?