От автора: Има причина хората да остават сами точно в моментите, когато подкрепата е най-необходима. За мен е важно да пиша и говоря за срама. Каквото и да ви се случи, това не е причина да оставате изолирани от хората и без помощ. Моят собствен опит и опитът на клиенти показва, че най-нетърпимото нещо в преживяването на житейски проблеми е срамът и страхът. Срам от случващото се и страх от отхвърляне. Ирационален страх, извън всякакъв съзнателен контрол, че като те види гол в цялата ти неразбираемост и безсилие, в ината, в страха, в неспособността ти да правиш каквото искаш, някой важен ще те отхвърли може би с гняв, а може би с презрение извива устните си и безмълвно лишава човек от силата да живее, срамът и страхът се превръщат в движещи сили. И се получава такъв порочен кръг - срамът от самата ситуация и себе си в нея провокира действия, които от своя страна предизвикват нови пристъпи на срам и така до безкрайност Струва ми се, че изходът е там, където е входът. Хехе... Още една скучна фраза за нищото, щях да си помисля, ако бях прочел, а не написал този текст. Психологическата помощ е такава и толкова психологическа, ще се опитам да обясня не с метафора, а с обикновен човешки език. Важно е да откриеш себе си в началото на кръга на срама и мъката. Където си казахме: не трябва да е така, за нормалните хора това не се случва. Жалко е, че го имате по този начин. Срамно е да се окажеш в положението си на твоята възраст, с ума си, в средата си... И този срам може да порасне върху всичко, но началото на революцията е ситуацията, в която човек си казва нещо подобно : трябваше да си прав да избереш партньор, да отгледаш деца, да говориш с началниците, да научиш, да знаеш, да можеш... Тук влизаме в този лабиринт на Минотавъра. Имаше още една метафора, началото на нишката, която ще те изведе от лабиринта на срама. Това е разпознаването на това, което е. Тук съм, чувствам се зле, наранен и засрамен. Чувствам го. Да, това са трудни чувства и в същото време имам право да бъда тук. Има право на подобряване и влошаване на ситуацията. Тук съм и това, което се случва с мен, не е свързано с това кой съм аз и това, което ми се случва сега, не съм едно и също нещо, животът ми е по-широк от това, което се случва сега.В моменти на дълбок срам е важно човек да приеме себе си като засрамен. Това ще бъде проява на тази много искрена любов и доверие в себе си. Това е лесно да се каже, но изключително трудно за изпълнение. В края на краищата да приемеш себе си засрамен означава да поемеш риск. Поемете риска собствените ви несъвършенства и неправилност да бъдат видими. Тук става въпрос за това да си позволите да бъдете уязвими, а също и страхът от влошаване, разваляне на ситуацията... Загубата на прословутото „лице“. Но без да живеете и приемате срама, няма начин да живеете този страх от отхвърляне. Без да се отвориш пред себе си, без да се разпознаеш в мъка и страх, няма как да признаеш правото си да бъдеш това, което си тук и сега. Без право на живот. В края на краищата най-важният и близък човек, аз, ни отхвърля със срам и скръб. Той си казва точно тези думи, които са толкова страшни да чуят.